Category Archives: детско-юношески

„Топли тела“ – Айзък Мериън

Яд ме е, че не съм на 14, защото тогава „Топли тела” сигурно щеше да ми хареса. Затова пък съм на 20 и преживях еуфорията по „Здрач”. Дори успях да се задържа настрана от нея и си четях фентъзита, докато разни приятелки въздишаха по блещукащи вампири.Започвам с това, защото не един и два пъти се сещах за Стефани Майър и компания, докато четях романа на Айзък Мериън.Светът е покосен от вирус, проклятие или каквото е там (защото никъде не се казва какво е наистина). Хората се превръщат в кръвожадни Немъртви чудовища и търсят Живи, чиито мозъци да хрупат. Р е зомби, което има проблеми с начина си на живот. Отвращава се от себе си, когато бива тласкан от неживата си физиология да яде хора, за да оцелява. Можем да изтъкнем, че Р е зомби с идеали и относително високи ценности. И така, денят идва, когато героят ни повежда групичката зомбита, живеещи на изоставено летище, към близкия град, където да извършат своя набег и да заситят изгнилите си и смрадливи туловища. Точно когато всичко се превръща в кървава баня, погледът на Р се концентрира върху привлекателно момиче, лежащо безпомощно на пода и нещо в зомбито трепва. Подтиква го да я спаси…

Read more →

„Призвание герой“ – Ал Торо, Сикамор Брайт, Питър Вейл и Нол Келдън

Едно от любимите ми занимания, докато растях и не бях навън, за да правя пакости и проблеми на възрастните, бяха книгите-игри. За добро или за лошо, последната такава, която си спомням, изиграх, когато бях на 11 и в паметта ми бе останала само бегла представа за цялата концепция. Ще се опитам да предам част от неподправеното удоволствие, което дойде заедно със сборника в ръцете ми.

Авантюристи, обувайте си спортните обувки, за да се чувстват краката ви удобно и да ви слушат, в случай на нужда от бягство, изтъркайте ръждата от старите ризници, наточете умовете си, пригответе колчаните със стрели и се впускайте в своето Призвание. Read more →

„Книга за гробището“ – Нийл Геймън

Дълго време се чудех коя да е първата книга, която да ме „запознае” с Нийл Геймън и незнайно защо все отлагах избора. Един ми предлагаше „Момчетата на Ананси”, друг „Американски богове”, трети ме подмамваше с малкия размер на „Звезден прах”, но както се случва винаги, когато имам толкова много възможности, аз търся нещо друго, което сам съм си открил. По абсолютна случайност попаднах на кратката „Книга за гробището” и смятам, че беше напълно в реда на нещата да ме привлече, най-малкото с името и корицата си.

И така, представям ви Никой Оуенс. Малкото момче, което живее и расте щастливо в градското гробище. Отгледан от любящи родители, които освен че са изключително вежливи и почтени, са и съвсем мъртви. И то от няколкостотин години, както и всички останали в гробището.

Read more →

„Часът на чудовището“ – Патрик Нес

Когато взех книгата от библиотеката си не бях в най-добро настроение. Сигурно затова посегнах именно към нея. Бях тъжен, малко носталгичен. Навън се бе стъмнило и дъждът тропаше по перваза. Отворих я, започнах да чета и неусетно кога, мастилото съживи тъмните рисунки. Под формата на черни пипала те полазиха първо по ръцете ми и постепенно ме завиха в мрачен пашкул, за да остана насаме с истината.

Две чудовища. Първото идва точно седем минути след полунощ, за да ми разказва истории. Три, ако трябва да съм точен. То обеща, че ще ме изяде жив, ако накрая не му разкажа своята, четвъртата история. Второто е кошмарно създание, всичко в което ме ужасява. То идва само в сънищата и ги превръща в мъчения, от които се будя уплашен до смърт, сърцето ми тупти, почти ще се пръсне, а понякога крещя неистово. Аз съм главният герой – Конър. Тринайсетгодишен съм и майка ми е болна. Много болна и толкова крехка, че е на прага да се счупи. А ако тя се счупи светът ми ще рухне заедно с нея….

Read more →