Category Archives: фантастика

„Нула К“ – Дон ДеЛило

202846_b

Основна характеристика на постмодерната литература е създаването на онтологии, светове. В този си стремеж, постмодернистите иронизират действителността, в която се будим сутрин, слушаме сутрешните новини, пренасящи ни насред нова световна икономическа криза или развиващи се военни действия в Близкия Изток; отиваме на работа, където действаме по чужди проекти или се потапяме в нечий друг свят, а в края на деня се прибираме вкъщи, за да си пуснем филм, да почетем книга или да се отдадем на вечерното си бягство от действителността посредством друга медия. Затова понятието деконструкция се е превърнало в синоним на постмодернизма – той осмива реалността, но не предлага решение за проблемите й.

Други характеристики на „течението“, въпреки невъзможността то да бъде линейно документирано, са излизането от рамките на сюжета, рушенето на четвъртата стена и съответното влизане в диалог с читателя, метафикцията и обсесията на постмодернистите с езика. Read more →

„Монахът“ – Матю Грегъри Луис

 

199127_b

Амброзио бива оставен пред портите на манастир още като невръстно дете и израства зад тях, непознал света извън стените на манастира. Поради уникалното стечение на обстоятелствата, той никога не е бил изложен на изкушенията, греховността или очарованието, излъчвани от женското тяло. Жените от висшата класа намират красноречието му, което дава по време на речите си в обителта, за така привлекателно, че Амброзио бързо се утвърждава като най-популярен сред монасите, особено що се отнася до изповедите… а изкуплението на женския дух, както знаем, лежи в изповедта. И детайлите.

Въпреки отрастването си в приют, главният герой има добра представа за онова, което се случва в света отвъд каменните стени на манастира, но подхожда към концепцията за греха с екстремно отвращение.

Тъкмо затова и падението на Амброзио изглежда твърде изкусително за Луцифер. Той изпраща Розарио, който следва да служи на протагониста като асистент. Розарио крие лицето си и се превръща в необходимост за Амброзио, само за да се разкрие като красивата Матилда на малко по-късен етап и да поеме власт над неопетнените му мисли. И тъй като „Монахът“ не е свещно писание, родено от корозирал мозък, а произведение с художествен характер, пръкнало се от ума на един ненавършил 20 години младеж, главният герой поема по пътя на грехопадението и покварата. Read more →

Uzumaki – Junji Ito

UzumakiDeluxeEdition_3D

Узумаки“ е хорър-манга, написана и илюстрирана от Джунджи Ито. Излизаща епизодично през 1998 и 1999 в Big Comic Spirits, по-късно всички истории биват събрани в три тома. Историята на „Узумаки“ е странна дори за стандартите на поджанра weird fiction. Силно повлияна от творчеството на Лъвракфт, темата на мангата разкрива мистичен, свръхестествен ужас, от който протагонистите опитват да се спасят, като междувременно търсят неговите корени.

Кузуру-чо, малък град по бреговете на Япония, е прокълнат. Кири Гошима и Шуичи Сайто – двойка тийнейджъри – са главните герои в пленяващата, монохромна история на град, обитаван не от духове, демони или антропоморфни злодеи, а от спирали (узумаки) – тайната, хипнотична форма на света“. Спиралата манифестира себе си във всичко – от раковини, пъпна връв, водовъртежи, облаци, керамични съдове, магнетичната форма първо се превръща в натрапчива мания за бащата на Шуичи. Започвайки да търси и открива спирали навсякъде, той стои по средата на улиците, взирайки се в охлюви, превръща стаята си в своеобразна лаборатория за изследване, събирайки издълбани, нарисувани или проявени по друг начин изображения на спирали. Повратната точка настъпва, когато Сайто започва да изкривява тялото си, наподобявайки спираловидни форми, което, панел по панел, отприщва смущаващо натуралистични обезобразявания. Read more →

„Закуска за шампиони“ – Кърт Вонегът

69921_b

„Закуска за шампиони“ непоследователно разказва събитията, довели до срещата на Килгор Траут и Дуейн Хувър, самата среща и случилото се след нея. Килгор Траут е никому неизвестен автор на научна фантастика, чиято кариера се простира до последните страници на евтини списания. Дуейн Хувър е милиардер. Срещата на двамата предизвиква две събития в бъдещето: Траут печели Нобелова награда за литература, а Хувър полудява.

Докато Траут пътешества през американските магистрали, по пътя към фестивала на изкуствата, където е поканен да гостува и който ще промени живота му, в типична за Вонегът експозиция срещаме редица по-малки (незначителни за основната история) герои, представяни като главни действащи лица. Алюзията е очевидна – за всеки човек светът се върти около самия него. Това, макар и сред лайтмотивите на романа, прави огромно впечатление, заради умението на Вонегът да налива кръв в плещите на даден образ в рамките на кратък параграф или бележка.

Килгор Траут известно време съзерцава думата „ПИРАМИДА“, изписана с гигантски букви върху едната страна на камиона, с който пътува и разсъждава на глас: „Защо човек в транспортния бизнес ще кръсти камионите и фирмата си на постойки, които не са се изместили на инч от раждането на Христос?”. Следва лаконичният отговор на шофьора: „На шефа му допада как звучи“. Тези думи събуждат кратка история в главата на Траут – действието ѝ се развива на планета, където изговорените думи се превръщат в музика, защото обитаващите я същества са омагьосани от звуците… но за да функционира такова общество, властващите политици и корпорациите са създали нови, по-грозни думи, граматика и смислови структури, за да възпрепятстват създаването на музиката. С характерния прост и изобличителен стил Вонегът осмива онова, което вижда като абсурдно и порочно в настоящото състояние на цивилизацията. Войните, упадъка на изкуството в различните му форми и неугасващото желание на човешките същества да властват и да се избиват.

След излизането на „Закуска за шампиони“, Вонегът спира да публикува кратки разкази и сред читателите му се създава усещането, че се е отказал от писането изобщо, а в рецензията на „Ню Йорк Таймс“ за романа пише: „Мистър Вонегът се отказва от художествената измислица пред очите ни… когато се самоунищожава като писател, за което ни предупреждава още в средата на книгата с думите „След като разбрах какво е превърнало Америка в толкова опасна, нещастна държава на хора, които нямат нищо общо с истинския живот, реших да се откажа от разказваческото изкуство“. Read more →

Какви са границите на човешкото и „Мечтаят ли андроидите за електроовце“ – Филип Дик

cover-bladerunner-1233-chitanka

„Мечтаят ли андроидите за електроовце“ е самата дефиниция за дървено, зле звучащо заглавие, но все пак е за предпочитане пред превода на оригиналното „Do androids dream of electric sheep“ като „Беглец по острието“. Всъщност „Беглец по острието“ е името на екранизацията на Ридли Скот („Blade runner“). Причината за споменатата недопустимост е в бездната от разлики между филма и книгата. Несъмнено и двете са първокласни шедьоври, съответно в литературата и киното, но единственото, което споделят помежду си, са имена на герои и (малка) част от сюжетните си линии. Затова в рамките на ревюто, заглавието на книгата ще споменавам в буквален превод.

„Мечтаят ли андроидите за електроовце“ е натъпкана до последната страница с идеи, стилизирана в традициите на научната фантастика и съдържаща немалко от характеристиките на постмодерния роман.

Характерните теми и проблеми за Филип Дик, каквито са шизофренията, наркотичната зависимост, какво ни прави хора и къде е границата между изкуствения интелект и еволюиралия такъв, какви са пределите на реалното и къде започва июзорното… всички те присъстват в най-известната творба на писателя, представител колкото на научната фантастика, толкова и на контракултурата. Read more →

„Кланица 5“ – Кърт Вонегът

640915_b

„Фантастични измерения на реализма“

Кърт Вонегът започва „Кланица 5“ с епиграф: „Романът е написан донякъде в стила на телеграфно-шизофреничните творби на планетата Тралфамадор откъдето идват летящите чинии. Мир“

Семпъл, умопомрачително съдържателен, самоубийствено объркващ и уникален от гледна точка на стила.

Наративът в „Кланица 5“ е непоследователен, често пъти прескачащ рамките на реализма, което вероятно е единственият подходящ начин да се пише за трагедия, каквато е бомбардировката над Дрезден, в която смъртта си намират 135 000 човека.

„Кланица 5“ успешно изпълнява функцията на антивоенен роман, заради прецизността (или хаотичността), с която Вонегът чупи сюжетния скелет и захвърля отделни парчета от историята напред в повествованието, а с разкостването (простете каламбура) на други се заема веднага. Read more →

„Генезис“ – Бърнард Бекет

3110.max

„Генезис” неутешимо ме подразни, заради интересните си теми и покъртителното изпълнение. Ако го бях прочел изцяло в контекста на детско-юношески роман, сигурно щях да съм възхитен. Затова пък останах разочарован.

Бърнард Бекет се е позовал изцяло на „Държавата” (Платон), присвоил е името Аристотел на жена и е използвал изумително слаб, откъм атмосфера, фантастичен сетинг. Действието е ситуирано в далечната 2075 година. Едни хора атакуват други хора с биологичното си оръжие и задраскват познатата цивилизация на Земята. Изтъкнат философ, познат с името Платон, забягва на далечен остров и основава Републиката. Идеалната държава! Пашкул, в който се подвизават работници, войници, инженери и философи.

След кратък период на щастливо съществуване, ненадейно се появява и дръзкият бунтар, с ДНК на философ, който недвусмислено ще се възправи срещу системата. Read more →