Category Archives: фантастика

Пътуване към миналото и самотата с „Нощен влак за Вавилон“ – Рей Бредбъри

354.max

Ех, Бредбъри, Бредбъри…

Често споменавам името му по различни поводи. Дали ще го цитирам, ще го спомена в контекста на най-добрите фантасти и разказвачи или ще препоръчам някое от десетките интервюта, където с детски плам говори за очарованието на библиотеките и страстта към писането. Понякога подчертавам името му, за да се знае, че ми е толкова любим.

И след като ви направих съпричастни към своя патос, признавам, че „Нощен влак за Вавилон” бе, ако не разочарование, то недостатъчно добра.

Бредбъри като че е създал всичките си герои, тикнал ги е в малка стая с бели стени, на чиято врата пише „Измерения на самотата”, дал им е разноцветни маркери и ги е оставил да драскат по стените своите истории. Без значение дали са щури деца („Най-високият клон на дървото”), тийнейджъри („Разделена къща”), носталгични възрастни („Краят на лятото”) или изкуфели старци („Фи фай фо фум”, „Огледалото”), шантавите герои търсят компромисен начин да  влязат във връзка с околните. Read more →

Самобитната и неустоима атмосфера на „Морелси“-те – Чайна Миевил

182153_bЧайна Миевил сбъдва едно детско желание с „Морелси”

и затова приех книгата малко по-лично. По същата причина ме подразни и изтъкването на факта, че историята е алтернативна на „Моби Дик”, „Островът на съкровищата” и куп други класики, на които авторът тъй или иначе е отдал дан в „Благодарности”-те. Вярвам, че това е достатъчно и няма нужда по училищен маниер да дъвчем имена на класици. Поне в текущия случай наистина не бива!

Разковничето на „Морелси”-те е думата стиймпънк*

която не се споменава на нито едно място от разказвача, затова пък значението й е изпълнило света. А той е така увлекателно шантав и невероятен. Безчет релсови линии, простиращи се навред по земята и водещи своите пътешественици към бреговете на различни страни и култури. Движението изцяло се осъществява с влакове, понеже е немислимо човек да се разхожда по сухата земя, в чиито дълбини живеят, крият се, дебнат и ловуват чудовища в най-причудливи форми и размери. Read more →

Левиатанът „Слепоглед“ – Питър Уотс

d181d0bbd0b5d0bfd0bed0b3d0bbd0b5d0b4

Възхитителното при „Слепоглед“ е способността на Питър Уотс да съчетае жестоките си представи за Първия контакт с последните прозрения на науката и да създаде левиатан, за прочита на който отделих приблизително двайсет часа.

Годината е 2080. Човечеството преживява поредната технологична революция, където болните и родените с недъзи са способни да се ремонтират, а здравите – да се оптимизират. Макар все още закотвени на Земята, хората все пак пътуват и изследват необятния Космос, а посредством научните постижения са проектирали и създали място, което наричат Небесата. Гротеска материализация на Рая, където се складират и поддържат единствено мозъците на умрелите, и където близките им могат да ги посещават, за да свързват съзнанията си. Самите срещи се състоят на измислено място, родено в представите на умрелия.

И така, докато един ден хиляди извънземни тела се появяват в небето над познатия свят, снемат мащабен кадър на Земята и изгарят в атмосферата й. Неусетно е настъпил моментът за Първия контакт, затова екипаж от четири човешки тела и един вампир бива изпратен на ръба на Слънчевата система, където преди отприщването на тяхната история, те ще преживеят агонията на възкресението… Read more →

„Пътеводител на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс

1760556_b

„Пътеводител на галактическия стопаджия” ще ви спука от смях, при това цели два пъти! Стига, разбира се, да успеете да се съберете и надуете след първия.

Ако вече сте чели най-полезната и надеждна книга във Вселената, знаете какво имам предвид. Ако пък не сте я чели, сигурно знаете, че не знаете какво имам предвид. Но в случай, че не знаете, че не знаете, то вероятно сами криете незнанието си от себе си, а това може да завърши зле за вас, така че ви съветвам да се изясните.

Ако още не сте полудели, НЕ СЕ ПАНИКЬОСВАЙТЕ! Read more →

„Селцето“ – Кир Буличов

kbselceto3

Кир Буличов ме върна в най-наивната детска възраст, когато бях неспособен да „предвидя“ предстоящото в една книга и сляпо се доверявах на автора й. Тогава вярвах, че всички писатели са с нещо повече от обикновени хора.

Космическият кораб „Полюс“ се разбива на непозната и негостоприемна планета. Свят, където годината трае приблизително хиляда земни дни, от които шестстотин са сковани от снегове и лед, а лятото е мимолетно. Малкото оцелели успяват да се доберат до подходящо място и устрояват Селцето. Непрестанно ръчкани от неволята и жестоките условия на планетата, хората започват да се връщат към първичните си навици, научават се да ловуват и постепенно активират първобитните правила на племето. Но за шестнайсет години, макар и приспособяващи се, възрастните все пак пазят надеждата, че ще изпратят малка група младежи, които старателно биват обучени, за да поправят връзката на „Полюс“ и да изпратят съобщение в открития Космос. Read more →

Акосиомата на безсмъртието в „Уравненията на живота“ – Саймън Мордън

uravneniata_na_jivotaМафиотски пуцалки по улиците на постапокалиптичен свят с киберпънк привкус, където гениалните учени са и неубиваеми момчета с покъртителен хумор.

Готово, ревюирах „Уравненията на живота” в едно изречение.

Сега ще опитам в няколко.

Човеците са се избили един-друг с поредица ядрени атаки и единственият оцелял град е ситуиран в Лондон, Англия. Наричат го Метрозоната. Тъкмо там започва историята на Самуил Петрович – руски емигрант, на път да направи фундаментално откритие, което най-сетне ще даде излаз на човечеството към необятната Вселена. Проучванията му са прекъснати, когато един ден, пътувайки към работа става свидетел на опит за отвличане. И, както би направил всеки главен герой, тръгва да спасява очарователната девойка. Въведени сме в шеметно препускане, чийто край не означава време за почивка. Съвсем скоро започва следващото такова. И така до последния ред на 281(последната) страница. Read more →

Неслучилите се промени у човечеството в „Марсиански хроники“ – Рей Бредбъри

1288.max

Почти всички романи и новели на Рей Бредбъри са съставени от куп отделни разкази, обединени около обща тема, понякога герои или място, където се развива действието. И в разказите му има една простота, близка до онази от приказките и детско-юношеската литература. Посланията са лаконично и точно представени, което според мен е двуостър нож. Тъкмо заради тази привичка на Бредбъри все не успявам да открия по-задълбочено разглеждане на поставените проблеми или развитие на героите.

Редица експедиции отлитат в посока Земя – Марс в търсене на неопетнени от човешко присъствие хоризонти. И след поредица неуспешни опити ракетата на малък екип от космонавти успешно се приземява на Червената планета. За да открие тамошното население покосено от неизвестна чума, чийто белези напомнят тези на дребната шарка. Оказва се, че цивилизация, хиляди години по-стара от земната, е обречена от една зараза, срещу която дори най-младите земни жители оцеляват. Read more →