Category Archives: фантастика

„Пътят“ – Кормак Маккарти

168827z„Пътят” се нареди сред най-любимите ми книги едва за ден, още преди да приключа с прочита. Също както „Невидимите кризи” малко по-рано тази година и „На западния фронт нищо ново”, наред с „Обратният път”, които прочетох през 2012.

В своята същност „Пътят” е доста абстрактен роман. Стените на познатия ни свят чезнат зад слоеве пепел, от човешката популация не е останало почти нищо, а малкото оцелели са се превърнали в свирепи канибали. Но каква е причината за апокалипсиса никъде не се споменава. Няма нито едно име на личност в цялата книга. Диалозите между двамата главни герои са болезнено лаконични и праволинейни.

Обикновено изброеното сигурно щях да впиша в графа „минуси”, ала в текущия случай е другояче.

Едно момче и един мъж. То е неговото сърце, а той е крепител на надеждата. Да се влюбиш, да бъдеш амбициозен, да вярваш и да се терзаеш над проблеми от всекидневието си. Пари, спомени по отминали времена и загубени светове, грижи за външния вид. Какво значение има всичко това, когато светът се е свършил? Когато нищо вече не може да бъде съкровено, сантиментално или естетически издържано. Read more →

„Зора“ – Октавия Бътлър

ЗораЗапочвам този текст с две странични приказки. Първото е срамно самопризнание, че не съм чел нито една от книгите от новата поредица „Галактики” на издателство „Колибри”. Факт е, че през последната година почти не са ми попадали книги от двата жанра, с които израснах и благодарение на които станах мечтател. Тук идва ред на втората дума, която е обещание, че тепърва ще четете много за поредицата, защото е адски обещаваща, а аз съм влюбен в идеята за новия клуб „Галактики”, който е свързан с цялостното развитие на жанровете фентъзи и фантастика у нас. 

*За повече информация за клуба постете групата във фейсбук или прочетете речта, част от която Христо Блажев беше подготвил за представянето на поредицата.

Донякъде от негативното ревю на Христо дойде и изборът ми да започна с последната излязла книга от поредицата. Защото знаех, че вкусовете ни тук доста се различават.

Read more →

„Андромеда“ – Фред Хойл и Джон Елиът

Думата Андромеда буди интерес, понякога прерастващ в странна тръпка в съзнанието ми, откакто бях малчуган. За причината не съм сигурен, но определено е свързано с мистиката, която се стеле навсякъде около астрономията, извънземните интелекти(и въпроса дали такива съществуват) и космологията.

Когато видях името на малката книжка, която стоеше на възможно най-закътаното място в библиотеката на родителите ми, точно тази тръпка се събуди в мен и бях безсилен срещу желанието да прочета за какво иде реч. Оказа се нелош роман, който ме остави с донякъде смесени чувства и чийто край по-скоро не ми допадна.

Read more →

„Via Dolorosa“ – Агоп Мелконян

За Агоп Мелконян научих преди около година, благодарение на конкурс за кратък разказ, организиран от „Сборище на трубадури“. С творчеството на писателя обаче, се запознах по една щастлива случайност.

Бях се прибрал в Пазарджик и за пореден път разглеждах семейната библиотека, когато яркочервеното гръбче на тънка книжка ми грабна окото. Издърпах я от лавицата, седнах на килима и отворих на съдържанието. Оказа се сборник с разкази, в който Мелконян задава много въпроси, а дава отговор само на някои от тях. Ярко изпъква философската насоченост още в началото с краткия „Сянка в ада“, сложен и като заместител на стандартния предговор.

Read more →

„Аз съм легенда“ – Ричард Матисън

От името на статията сигурно някои от вас са си представили Уил Смит и вярното му куче – красивата немска овчарка, на чиято смърт всички сме отдали значимата почит, кой в сълзи, кой в смирено мълчание. Няма лошо, но сега ви моля да забравите за филма. Както винаги по холивудски историята е ужасно преиначена и веднъж изчели романа, неминуемо ще се подразните от реализирането му на голям екран.Светът е покосен от епидемия, която превръща всички хора в чудовища, бродещи по улиците през нощта. Единственият оцелял се казва Робърт Невил, който не е никакъв badass. Не е лекуващ лекар, нито бивш военен, който има докторантура по всички познати ни науки, липсва му и безкрайният резерв от олово. Той е самата дефиниция за обикновен човек, но е поставен във възможно най-необикновената и антихуманна ситуация. Затова и авторът не пропуска всеки удобен момент, за да ни направи съпричастни към самотата и терзанията на героя си. Read more →