Category Archives: фентъзи

„Монахът“ – Матю Грегъри Луис

 

199127_b

Амброзио бива оставен пред портите на манастир още като невръстно дете и израства зад тях, непознал света извън стените на манастира. Поради уникалното стечение на обстоятелствата, той никога не е бил изложен на изкушенията, греховността или очарованието, излъчвани от женското тяло. Жените от висшата класа намират красноречието му, което дава по време на речите си в обителта, за така привлекателно, че Амброзио бързо се утвърждава като най-популярен сред монасите, особено що се отнася до изповедите… а изкуплението на женския дух, както знаем, лежи в изповедта. И детайлите.

Въпреки отрастването си в приют, главният герой има добра представа за онова, което се случва в света отвъд каменните стени на манастира, но подхожда към концепцията за греха с екстремно отвращение.

Тъкмо затова и падението на Амброзио изглежда твърде изкусително за Луцифер. Той изпраща Розарио, който следва да служи на протагониста като асистент. Розарио крие лицето си и се превръща в необходимост за Амброзио, само за да се разкрие като красивата Матилда на малко по-късен етап и да поеме власт над неопетнените му мисли. И тъй като „Монахът“ не е свещно писание, родено от корозирал мозък, а произведение с художествен характер, пръкнало се от ума на един ненавършил 20 години младеж, главният герой поема по пътя на грехопадението и покварата. Read more →

„Дракула“ – Брам Стокър

drakula-deja-book

Ако поради някаква непонятна причина се почувствам принуден да назова един роман от XIX век, чиято сянка и неизмеримо влияние се отразяват в днешната популярна култура, то това несъмнено би бил „Дракула” на Брам Стокър. Вампирите са по-известни от всякога, независимо дали ще ги потърсим в американските гимназии, където през деня тренират коремните си мускули, а нощем влизат в стаите на нищо неподозиращи момичета, разваляйки спокойните им сънища. Дали ще ги открием на екрана на телевизионен сериал, водени за ръката от сценарист, благословен с липса на въображение или просто ще ги използваме за подсветка на електронния си четец, защото вампирите днес имат и еволюционно необоснованото свойство да блестят. При това във всички цветове на дъгата.

Това следва да ни покаже, че образът на вампира в такава степен е преекспониран и изтерзан от (често пъти) непохватни писатели със страст към посредствеността и еднопластовите истории, че днес, за да си припомним изначалното величие на Злото, което споменатият образ въплъщава, трябва да се върнем към самото начало…

А в началото бе епистоларната форма и неустоимата мощ на Дракула Read more →

Женската природа в 7 цитата

16146-girl-reading-a-giant-book-1680x1050-digital-art-wallpaper

Имам избледняващ спомен, че когато бях малък 8-ми март бе денят на майката. Но предполагам, че докато съм растял нещо във времепространствения континуум, както и в колективното несъзнавано се е изменило, тъй като тази сутрин Google ме посрещна със съобщението: „8-ми март – официален ден на жената“. Което ме подсети, че внушителна част от писателите по цял свят, от която и да било епоха, са се вдъхновявали от женските красота, очарование, арогантност, своенравност и изобщо, преди да сте хвърлили нещо по мен, от женската природа. Така когнитивните процеси в мозъка ми ме убедиха, че трябва да събера някои любими цитати, отнасящи се до 0нази, все още бегло позната част от човечеството, често характеризирана като нежна, крехка и обаятелна. Разбира се, тези три понятия могат да се израждат и в коренна противоположност, но това само сочи колко напред в еволюционния канал са жените. Без повече недомлъвки, следва картината, която нарисувах със свои любими цитати.Весел празник на всички дами! Read more →

„Пътуващо представление с вампир“ – Ричард Леймън

184026_b

Сещате ли се как в края на лятото, когато вечерите станат по-дълги, валежите зачестят, въздухът замирисва на есен и в главата ви се оформя спомен по изминалите дни? Дори не точно спомен, а съвкупност от всички преживелици и случки, принадлежащи на лятото, които след време са повече носталгично усещане, отколкото цялостни „картини”.

Подобно чувство е ключово за coming-of-age романите.

Такова трябва да оставя финалът на някоя история, разказана през погледа на тийнейджър, у читателя и тъкмо по този параграф „Пътуващо представление с вампир” се справя успешно.

Когато в Грандвил пристига „Пътуващо представление с вампир”, шестнайсетгодишният Дуайт, заедно с приятелите си – Ръсти и Слим, – се зарича да отиде и така несъзнателно отприщва еднодневна одисея, чиято кулминация ще настъпи в най-покъртителната вечер в живота му. Read more →

„Ритматистът“ – Брандън Сандерсън

473119_634260136587967_1092210616_o-704x1024

През последния месец се провалих два пъти, когато опреше до избор на книга; което, нека погледнем обективно на проблема, си е непривично, предвид вродените ми усет и подчертано хубав вкус.

С началото на „Ритматистът” имах усещането, че пак съм сгрешил…

Алтернативната история гласи, че вместо технологична революция, бегло очертана още с изобретяването на печатната преса, човечеството се е облагодетелствало с ритматиката. Тя била открита в следствие на нуждата от ефективен начин за борба с… тебеширчетата. Когато неизброими рояци от шантаво нарисувани създания започнат да нападат познатия ни свят, на гениите им се налага да помислят. Само вяли спекулации се стелят около въпроса „Откъде се взеха?”

С името на главния герой е неминуемо да споменем, че той не е ритматист. Всяко дете, навършило осемгодишна възраст, следва да премине през таен ритуал, повече познат като Въвеждане, където еднозначно се разбира ще го бъде ли или ще е скучно. Read more →

Пътуване към миналото и самотата с „Нощен влак за Вавилон“ – Рей Бредбъри

354.max

Ех, Бредбъри, Бредбъри…

Често споменавам името му по различни поводи. Дали ще го цитирам, ще го спомена в контекста на най-добрите фантасти и разказвачи или ще препоръчам някое от десетките интервюта, където с детски плам говори за очарованието на библиотеките и страстта към писането. Понякога подчертавам името му, за да се знае, че ми е толкова любим.

И след като ви направих съпричастни към своя патос, признавам, че „Нощен влак за Вавилон” бе, ако не разочарование, то недостатъчно добра.

Бредбъри като че е създал всичките си герои, тикнал ги е в малка стая с бели стени, на чиято врата пише „Измерения на самотата”, дал им е разноцветни маркери и ги е оставил да драскат по стените своите истории. Без значение дали са щури деца („Най-високият клон на дървото”), тийнейджъри („Разделена къща”), носталгични възрастни („Краят на лятото”) или изкуфели старци („Фи фай фо фум”, „Огледалото”), шантавите герои търсят компромисен начин да  влязат във връзка с околните. Read more →

Страховитата история на „Дървото на Вси светии“ – Рей Бредбъри

1574.max

Дървото на Вси светии е шеметна дивотия!

Осем момчета, превъплътени в скелет, мумия, призрак, демон и прочие древни чудовища, отиват да търсят приятеля си Пипкин, заради чието отсъствие не може да започне страховитата нощ на Вси светии. Нощта, когато вкупом тръгват да тропат по чуждите врати, търсейки лакомства и предлагащи своите пакости.

Пипкин се появява с болнав вид и одумва приятелите си да тръгнат без него, пък той ще ги настигне.  И препускайки в тъмното, редом със сенки, крясъци и смях, децата намират Дървото на Вси светии и мрачната къща-замък на зловещия господин Покровгробен. Така се въвличат в стремглаво пътуване далеч назад във времето, където ще познаят и изпитат от първо лице историята на празника и ритуалите, които хората по света изпълняват. Read more →