Category Archives: фентъзи

Вълшебният и неповторим „Момчешки живот“ – Робърт МакКамън

momcheshki-zhivot

„Момчешки живот” е шедьовър, който тепърва ще подарявам и ще препоръчвам всячески.

Наскоро спорех с приятел за обема на книгите и как великите автори могат да съберат онова, което искат да кажат, на не повече от 200 страници. Не съм съвсем положителен. Най-ценните ми книги са 400+ страници, а още като малък майка ми повтаряше, че „умните неща ги пише в дебелите книги”. В дългите романи героите оживяват. Ако на 200 страници се събират една-две гениални идеи, то на 500 могат да се разпрострат няколко живота. А се оказа, че 600 страници са достатъчни за вълнуващата история на едно детство.

Зефир е малко градче, съществуващо напълно самостоятелно и изолирано от останалия свят. И подобно на всички малки градчета, и тук възрастните вярват в странни суеверия, причудливи призраци се лутат по шосето, а необятната гора крие Бог-знае-какво. Големите си вършат тяхната „голяма работа”, докато децата, следвани от верните си кучета, се надбягват с вятъра, за да полетят сред пухкавите облаци на лятото. Гонят залези и наблюдават звездното небе от верандите на къщите си. Търсят отговори на въпроси, дочути в бръснарницата или се опитват да се справят с поредната инвазия на добре познатите побойници. Такъв, накратко, е момчешкият живот(но „Нали разбирате, това е също така и момичешки живот”), разказан с цялата му пъстрота и вълшебство от Кори Макенсън. Read more →

Неслучилите се промени у човечеството в „Марсиански хроники“ – Рей Бредбъри

1288.max

Почти всички романи и новели на Рей Бредбъри са съставени от куп отделни разкази, обединени около обща тема, понякога герои или място, където се развива действието. И в разказите му има една простота, близка до онази от приказките и детско-юношеската литература. Посланията са лаконично и точно представени, което според мен е двуостър нож. Тъкмо заради тази привичка на Бредбъри все не успявам да открия по-задълбочено разглеждане на поставените проблеми или развитие на героите.

Редица експедиции отлитат в посока Земя – Марс в търсене на неопетнени от човешко присъствие хоризонти. И след поредица неуспешни опити ракетата на малък екип от космонавти успешно се приземява на Червената планета. За да открие тамошното население покосено от неизвестна чума, чийто белези напомнят тези на дребната шарка. Оказва се, че цивилизация, хиляди години по-стара от земната, е обречена от една зараза, срещу която дори най-младите земни жители оцеляват. Read more →

„Приспивна песен“, която не носи утеха – Чък Паланюк

Prispivna-1133447215

Спомняте ли си петела Руусър, който пееше фалшиво? Шантавите рисунки – плюещият паток Дафи Дък, пелтечещото прасенце Пиги. Любимите анимационни герои, чиито щрихи са нашарили детството на голяма част от нас. А знаете ли откъде идват недъзите им?

Когато бяхме невръстни деца, истинско събитие представляваха моментите, когато  родителите ни носеха McDonalds вкъщи. Обожавахме да ядем шоколад Милка, докато по телевизията вървеше новият епизод на Спайдърмен.

Замисляли ли сте се откъде идва месото в чийзбургера ви? А млякото, което пиете с банани сутрин?

Чували ли сте, че кравата Милка е натъпкана с хормони и не е никак щастлива? Пиги заеква, защото е бил принуден да наблюдава как режат свинската ви пържола от прободено с нож, кървящо прасе, обесено за задните крака, още живо и квичащо, докато касапинът разфасова месото и сланината му. Дафи плюе, защото човката му е била отрязана, преди да бъде натъпкан в тесен кафез с безброй други патици, за да не се кълват една-друга. Read more →

„Танцуващият замък“ – Робин Джарвис

tancuvashtiat zamak

Като жанр „Танцуващият замък” е детско-юношески-фентъзи-хорър роман. Не вярвах, че подобно нещо съществува(честно казано, даже не си го бях представял), но първата част от трилогията на Робин Джарвис определено успя да ме убеди.

В историята ни въвеждат Джеза със своето кожено яке и нахакан характер, и акомпаниращите безделници. Те пристигат в запустяла къща, където се надяват да открият ако не богатство, то поне достатъчно пари за цигари, храна и изобщо, за да продължат жалкото си съществуване. Вместо финансов ресурс обаче, членовете на групата откриват сандъци пълни с шарени детски книги и несъзнавайки, че над къщата и вещите в нея тегне нещо свръхестествено, те обричат душите си, а обладалото ги създание обещава да изпрати и всички жители на града към пъкъла. Ала какъв пъкъл само!

Read more →

„Топли тела“ – Айзък Мериън

Яд ме е, че не съм на 14, защото тогава „Топли тела” сигурно щеше да ми хареса. Затова пък съм на 20 и преживях еуфорията по „Здрач”. Дори успях да се задържа настрана от нея и си четях фентъзита, докато разни приятелки въздишаха по блещукащи вампири.Започвам с това, защото не един и два пъти се сещах за Стефани Майър и компания, докато четях романа на Айзък Мериън.Светът е покосен от вирус, проклятие или каквото е там (защото никъде не се казва какво е наистина). Хората се превръщат в кръвожадни Немъртви чудовища и търсят Живи, чиито мозъци да хрупат. Р е зомби, което има проблеми с начина си на живот. Отвращава се от себе си, когато бива тласкан от неживата си физиология да яде хора, за да оцелява. Можем да изтъкнем, че Р е зомби с идеали и относително високи ценности. И така, денят идва, когато героят ни повежда групичката зомбита, живеещи на изоставено летище, към близкия град, където да извършат своя набег и да заситят изгнилите си и смрадливи туловища. Точно когато всичко се превръща в кървава баня, погледът на Р се концентрира върху привлекателно момиче, лежащо безпомощно на пода и нещо в зомбито трепва. Подтиква го да я спаси…

Read more →

„14 мистерии“ – Стивън Кинг

Захванах се с този сборник след като изгледах филма „1408”, който не беше никак лош. Разбрах, че продукцията е заснета по едноименния разказ, дело на Стивън Кинг, и реших, че е време за нещо ново от стария любим писател. Намерих си сборника, наименуван „14 мистерии” и отначало се зарадвах, че ми предстоят близо 600 страници мрачни, зловещи и ужасяващи истории. Съвсем скоро обаче, се оказа, че историите са скучни, прекалено описателни, а някои направо непоносими. На места спирах, реех празен поглед из стаята и си мислех: Защо, по дяволите, продължавам?

Слабо! Показателно е, че за да прочета всичко ми бе нужно месец и половина време. Не пледирам, че чета бързо, но не обичам да протакам с дадена книга повече от пет дни, най-много седмица. Всячески търсех нещо, за което да се хвана и да кажа, че сборникът не е пълна скръб. Не можех да понеса, че един от любимите ми автори е на път да ме предаде. Защото в случая наистина се чувствах предаден.

Read more →

„Вампирът Лестат“ – Ан Райс

В самия край на 2012 година и аз получих своето чудо. Най-накрая се намери вампир, който да ми се хареса повече от Дракула. Заедно с първия прочит на класическия роман на Брам Стокър, дойде и любовта ми към вампирите. Последваха доста книги, най-добрите от които бяха „Сейлъмс Лот“, „Аз съм легенда“ и „Интервю с вампир“, но нищо не успяваше да се домогне до силата и величието на стария граф. Честно казано, отдавна се бях отказал от мисълта, че това е възможно, но „Вампирът Лестат” заслужено оглави личната ми класация по ред причини, част от които ще се опитам да ви опиша.След трагичния край за Лестат в „Интервю с вампир”, той се заравя в земята и спи в продължение на половин век. През 1984 година бива събуден от дрънченето на барабани и електрически китари, слухът му е примамен от мощното звучене на зараждащата се рок вълна и вампирът възкръсва, за да се превърне в пълнокръвен rocknrolla. Бунтарският му дух ражда копнеж, който го тласка да разкаже историята на своя живот. Целта на това е не само да разкрие себе си пред света, а да открехне вратата, зад която се крият всички тайни на вампирското начало и същността на кръвопийците. Под всичко това се крие неумолимото желание на Лестат да предизвика война между различните вампирски сборища и смъртните, да настане крах на всяко статукво и по този начин да настъпи вихър от промени навсякъде по света и да не остане човек или вампир, ходещ по земята, който да не бъде засегнат от този вихър.