Category Archives: любими

„Нула К“ – Дон ДеЛило

202846_b

Основна характеристика на постмодерната литература е създаването на онтологии, светове. В този си стремеж, постмодернистите иронизират действителността, в която се будим сутрин, слушаме сутрешните новини, пренасящи ни насред нова световна икономическа криза или развиващи се военни действия в Близкия Изток; отиваме на работа, където действаме по чужди проекти или се потапяме в нечий друг свят, а в края на деня се прибираме вкъщи, за да си пуснем филм, да почетем книга или да се отдадем на вечерното си бягство от действителността посредством друга медия. Затова понятието деконструкция се е превърнало в синоним на постмодернизма – той осмива реалността, но не предлага решение за проблемите й.

Други характеристики на „течението“, въпреки невъзможността то да бъде линейно документирано, са излизането от рамките на сюжета, рушенето на четвъртата стена и съответното влизане в диалог с читателя, метафикцията и обсесията на постмодернистите с езика. Read more →

„Периодичната система“ – Примо Леви

book4678

Всички елементи в периодичната система носят имената на своите откриватели, на места или на митологични образи. За онези, които са ги кръщавали, тези имена са имали метафорична конотация, а за хората без отношение към науката, тези значения лесно се губят зад плашещите научни термини и цялата неяснота, която те пораждат.

Едно от постиженията на романа на Примо Леви е, че успешно възстановява силата на тези метафори. Всеки елемент, избран от писателя, представя човек, преживяване или случка. Всяка глава, кръстена на елемент, е събирателна за индивид и колективна сила.

Колективното съзнание пребивава в периодичната таблица. Табличното представяне на елементите не просто идентифицира всеки елемент, но благодарение на структурата, дефинира връзката помежду им. По този начин, периодичната система на Леви символизира индивиди, семейства, общества и нации.

Писател или химик

Науката е една от основите на цивилизацията, въпреки че не пропускаме да забравяме факта. Затова са нужни тънката чувствителност на поета и хладния рационален опит на учения, за да ни напомнят. Съчетанието на писателска мощ и научни прозрения у Примо Леви го превръщат в един от малкото, способни да се движат свободно между две култури – научната и творческата.

Леви пише, че елементите рядко се манифестират пред нас в своята чиста, неподправена форма. Обикновено се явяват в комбинации, независимо дали като смеси или като съединения на молекули. Едва през XVII век учените започват да посвещават усилия за разграничаването на елементите едни от други. Нужно е било те да бъдат разделени и пречистени за аналитични цели. И впоследствие, с ценното познание за техния състав, да бъдат изкуствено обединени в нови съединения. По онова време не е била позната конкретна функция на неподправената чистота на самостоятелен елемент (освен във въобразената от човека красота на благородните метали). Read more →

Uzumaki – Junji Ito

UzumakiDeluxeEdition_3D

Узумаки“ е хорър-манга, написана и илюстрирана от Джунджи Ито. Излизаща епизодично през 1998 и 1999 в Big Comic Spirits, по-късно всички истории биват събрани в три тома. Историята на „Узумаки“ е странна дори за стандартите на поджанра weird fiction. Силно повлияна от творчеството на Лъвракфт, темата на мангата разкрива мистичен, свръхестествен ужас, от който протагонистите опитват да се спасят, като междувременно търсят неговите корени.

Кузуру-чо, малък град по бреговете на Япония, е прокълнат. Кири Гошима и Шуичи Сайто – двойка тийнейджъри – са главните герои в пленяващата, монохромна история на град, обитаван не от духове, демони или антропоморфни злодеи, а от спирали (узумаки) – тайната, хипнотична форма на света“. Спиралата манифестира себе си във всичко – от раковини, пъпна връв, водовъртежи, облаци, керамични съдове, магнетичната форма първо се превръща в натрапчива мания за бащата на Шуичи. Започвайки да търси и открива спирали навсякъде, той стои по средата на улиците, взирайки се в охлюви, превръща стаята си в своеобразна лаборатория за изследване, събирайки издълбани, нарисувани или проявени по друг начин изображения на спирали. Повратната точка настъпва, когато Сайто започва да изкривява тялото си, наподобявайки спираловидни форми, което, панел по панел, отприщва смущаващо натуралистични обезобразявания. Read more →

„2666“ – Роберто Боланьо

180496_b

През по-голямата част от живота си, Роберто Боланьо живее като номад. Непрестанното местене и пътуване през страни и континенти впоследствие оставя своя белег върху прозата му. Личните пътувания, търсения, открития и загуби на писателя, са и източника на вдъхновение за редицата романи, които пише през последните 10 години от живота си. И всяка една от историите му, било къс разказ или новела, е своеобразна и същевременно много близка до предишната, разширяваща вече познатата вселена. Боланьо е политически некоректен, арогантен, поетичен и дързък. Способен да предразполага читателя, да разказва кротко и смирено, а миг по-късно да зашеметява със силата на гласа и метафорите си. Но личната му история, наред с историята на неговите книги, срещат своята кулминация в magnum opus-ът 2666”.

Масивният том напомня на картина от Арчимболдо, където всеки елемент е автономен, смислен сам по себе си, но събрани заедно, те формират неделимо цяло. А един от основните проблеми, около които „2666” орбитира, е може ли едно изкуство, възпирано от рамките на формата, да обхване света в неговата хаотична цялост.

Литературните критици”

Критиците са четирима педантични академици и литературоведи, привличани, а в последствие и обединени от магнетизма (и отсъствието) на своя любим писател – Бено фон Арчимболди. В типичен за Боланьо маниер, героите му обикалят литературни конференции из Европа, предприемат пътуване до клиника за душевно болни в Швейцария, където се запознават със загадъчен художник, а междувременно успяват необратимо да се оплетат в отношенията помежду си. На по-късен етап разбират за странните, несекващи убийства, случващи се в Санта Тереса, Мексико, и първата част от „2666” свършва с подготовката на критиците и тяхното заминаване за Мексико.

Толкова разбираме за героите, които по-късно ще срещаме за кратко, само в спомените или цитатите на някой друг. Те са отчаяни, пред тях се отваря метафизична бездна от липсата на германския писател. Отново по боланьовски, писателят задава ритъма и за следващите книги, центрирайки героите си, а не сюжета и действието, като източник на основните теми. Първата и последната част от романа ще се сторят „най-близки” на хората, чели други книги на Боланьо. На онези, които знаят, че развиването, падението, търсенията и загубите на героите винаги са заемали централно място в историите му. Read more →

Какви са границите на човешкото и „Мечтаят ли андроидите за електроовце“ – Филип Дик

cover-bladerunner-1233-chitanka

„Мечтаят ли андроидите за електроовце“ е самата дефиниция за дървено, зле звучащо заглавие, но все пак е за предпочитане пред превода на оригиналното „Do androids dream of electric sheep“ като „Беглец по острието“. Всъщност „Беглец по острието“ е името на екранизацията на Ридли Скот („Blade runner“). Причината за споменатата недопустимост е в бездната от разлики между филма и книгата. Несъмнено и двете са първокласни шедьоври, съответно в литературата и киното, но единственото, което споделят помежду си, са имена на герои и (малка) част от сюжетните си линии. Затова в рамките на ревюто, заглавието на книгата ще споменавам в буквален превод.

„Мечтаят ли андроидите за електроовце“ е натъпкана до последната страница с идеи, стилизирана в традициите на научната фантастика и съдържаща немалко от характеристиките на постмодерния роман.

Характерните теми и проблеми за Филип Дик, каквито са шизофренията, наркотичната зависимост, какво ни прави хора и къде е границата между изкуствения интелект и еволюиралия такъв, какви са пределите на реалното и къде започва июзорното… всички те присъстват в най-известната творба на писателя, представител колкото на научната фантастика, толкова и на контракултурата. Read more →

„Трейнспотинг“ – Ървин Уелш

642249z

„Колко пъти трябва да си се боцкал, за да нямаш вече друг избор?“

На кого му пука? Какво значение имат зависимостта, проблемите, работата, расата, семейството, футбола, парите, момичетата или каквото и да било друго, когато имаш хероин?

Запознайте се със Скаг Бойс! Най-впечатляващата, побъркана, разкъсвана между хедонизма и нихилизма шайка дегенерати, съществувала някога. Ето го мрачно ухиления Рентс, до него недоумяващо зяпа Спъд, Бегби е извън кадър, защото току-що е налетял на някакво тъпо копеле, което не знае да си държи устата затворена, Сик Бой е в ъгъла с двете руси шведки, за които единствено си стурва да отбележим, че изглеждат като изваяни от древногръцки скулптор. Майка Игуменка, още познат като Джони Суон, се е затворил в кенефа, въоръжен с игла, търпение и напрегнатото очакване на ловец, дебнещ някоя нищо неподозираща вена, посредством която да смеси разтопената, черна мръсотия, с алената си кръв. Защото костите му пукат, бледата кожа се топи, ноктите и зъбите са омекнали, стомахът се свива, тялото агонизира при настъпващата абстинентна криза… но нека дръпнем камерата назад, да се върнем отново върху Марк Рентън, който тъкмо се е хванал да декламира непоносимостта си към обществото и неговите порядки: Read more →

„Кланица 5“ – Кърт Вонегът

640915_b

„Фантастични измерения на реализма“

Кърт Вонегът започва „Кланица 5“ с епиграф: „Романът е написан донякъде в стила на телеграфно-шизофреничните творби на планетата Тралфамадор откъдето идват летящите чинии. Мир“

Семпъл, умопомрачително съдържателен, самоубийствено объркващ и уникален от гледна точка на стила.

Наративът в „Кланица 5“ е непоследователен, често пъти прескачащ рамките на реализма, което вероятно е единственият подходящ начин да се пише за трагедия, каквато е бомбардировката над Дрезден, в която смъртта си намират 135 000 човека.

„Кланица 5“ успешно изпълнява функцията на антивоенен роман, заради прецизността (или хаотичността), с която Вонегът чупи сюжетния скелет и захвърля отделни парчета от историята напред в повествованието, а с разкостването (простете каламбура) на други се заема веднага. Read more →