Category Archives: любими

„Възгледите на един клоун“ – Хайнрих Бьол

171633_b

Канех се да прочета „Възгледите на един клоун“ откакто за пръв път, преди година, впечатляващото заглавие попадна пред очите ми. Станах пословичен в некупуването на книгата, макар с всяка следваща среща да ме спохождаше неудобство. И така, докато, седмица назад от днес, се прибрах у дома и я открих в библиотеката на родителите си.

Към момента, в който пренесох книгата със себе си, малко повече от две дузини томове с литература изчакваха по лавиците. И се наложи да почакат един прочит повече. Да си призная,

„Възгледите на един клоун“ не е животопроменяща книга…

но е написана с такова майсторство и усещане за красотата на езика, притежава толкова окаян и очарователен главен герой, че ако човек е дори само на йота по-чувствителен от една обикновена гъба, например, то същият този човек несъмнено би възкликнал. Read more →

„Чилийско ноктюрно“ – Роберто Боланьо

163875_b

Малко е да се напише, че „Чилийско ноктюрно“ надмина очакванията ми. Боланьо замислено помаха на очакванията ми, докато ги задминаваше още към средата на книгата.

Книгата, структурирана като един-единствен параграф.

Да, 143 страници без пряка реч, напълно потопени в потока на мисълта на отец Себастиан Урутия Лакроа, който е също така литературен критик със завиден статус и реномиран поет (подвизаващ се под псевдоним) на чилийската литературна сцена.

Историята започва през една ветровита и студена нощ в леглото на свещеника, чиято силна треска е единствена събеседница и успешно връща мисълта и въображението му назад през годините, в търсене на възловите моменти, оформили живота и довели до клетите му последни дни.

Read more →

„Тук няма място за старци“ – Кормак Маккарти

642060_b

„Тук няма място за старци” е трилър, който скъсва всички клишета на жанра и застрелва посредствеността в челото. А Кормак Маккарти просто не спира да изумява.

Мос е мъж на около трийсетгодишна възраст, ветеран от войната във Виетнам и понастоящем ободряващ дните си с лов на животни.

Шерифът Бел е човек от друго време, неспособен да се нарисува в непрестанно изменящата се и преситена от мрачни тонове картина на „модерния” свят. С думите и тихата неутешимост на Бел започва всяка следваща част от историята.

Чигур е маниакален убиец.

Това са трите великолепно поставени и разгърнати по протежението на двеста и шейсет страници образа. А въпросът, който бива подхвърлен свободно между редовете, за да цопне в ума, като монета в кладенец, звучи така:

Как човек определя реда, по който да се откаже от живота си? Read more →

„Пътеводител на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс

1760556_b

„Пътеводител на галактическия стопаджия” ще ви спука от смях, при това цели два пъти! Стига, разбира се, да успеете да се съберете и надуете след първия.

Ако вече сте чели най-полезната и надеждна книга във Вселената, знаете какво имам предвид. Ако пък не сте я чели, сигурно знаете, че не знаете какво имам предвид. Но в случай, че не знаете, че не знаете, то вероятно сами криете незнанието си от себе си, а това може да завърши зле за вас, така че ви съветвам да се изясните.

Ако още не сте полудели, НЕ СЕ ПАНИКЬОСВАЙТЕ! Read more →

Лудостта е само въпрос на степен в „Гняв“ – Стивън Кинг

1254.200

Когато си момче и растеш сред грижите на свръхчувствителна майка и баща, който търси в очите ти отражение на себе си – събирателен образ на класическия „мъжки” нрав, – несъмнено идва сутринта, когато малко след 9:00 часа превърташ. Тогава вземаш от училищното си шкафче револвера, по-рано откраднат от ловджийската екипировка на баща ти и влизаш в класната стая, за да освободиш един куршум от самостоятелната му килия в барабана на револвера. Куршумът разкъсва тънката кожа, пука черепа и потъва в мозъка на учудената учителка, за да започне най-странният ден в училище.

Защо не побягнаха, Чарли? С какво ги задържа? Хората продължават да ме питат за това, страхливо, сякаш имам очи на демон. Не им обръщам внимание. Предпочитам да не говоря за онова, което се случи през тази злополучна сутрин в стая 16. Ще ме разберат ли, ако им кажа, че децата са привикнали с насилието — юмручните схватки във физкултурния салон, боксовите мачове в Луистън, тупаниците по телевизията, убийствата по филмите. Поне половината от децата в нашия клас присъстваха, когато едно момиче заля свещеника с пилешка супа пред близката закусвалня. Убийството на Дъртата читанка бе само една брънка в тази безкрайна верига от насилие. Read more →