Category Archives: наука

Левиатанът „Слепоглед“ – Питър Уотс

d181d0bbd0b5d0bfd0bed0b3d0bbd0b5d0b4

Възхитителното при „Слепоглед“ е способността на Питър Уотс да съчетае жестоките си представи за Първия контакт с последните прозрения на науката и да създаде левиатан, за прочита на който отделих приблизително двайсет часа.

Годината е 2080. Човечеството преживява поредната технологична революция, където болните и родените с недъзи са способни да се ремонтират, а здравите – да се оптимизират. Макар все още закотвени на Земята, хората все пак пътуват и изследват необятния Космос, а посредством научните постижения са проектирали и създали място, което наричат Небесата. Гротеска материализация на Рая, където се складират и поддържат единствено мозъците на умрелите, и където близките им могат да ги посещават, за да свързват съзнанията си. Самите срещи се състоят на измислено място, родено в представите на умрелия.

И така, докато един ден хиляди извънземни тела се появяват в небето над познатия свят, снемат мащабен кадър на Земята и изгарят в атмосферата й. Неусетно е настъпил моментът за Първия контакт, затова екипаж от четири човешки тела и един вампир бива изпратен на ръба на Слънчевата система, където преди отприщването на тяхната история, те ще преживеят агонията на възкресението… Read more →

Фундаменталното значение на „Пулсът на Слънцето“ – Боб Бърман

picture_943

Ако приспивно-скучната училищна програма ме е научила на нещо, то е, че за да бъде защитаваният аргумент разбран от аудиторията, той трябва да е съпътстван от умерено чувство за хумор. Вярвам, че това е от съществена важност за популяризаторите на науката. Защото всички гледаме на науката, като на безкраен сбор от факти, който се увеличава ежедневно. Зубренето е бреме на учениците и ние, завършилите, можем само да ги милваме със съжалителни погледи.

С присъщия на човек интерес към разгадаване на мистерии и подредба на пъзели, Боб Бърман  разказва за Слънцето, за неговото влияние върху нас и драгоценната ни планета Земя. Пътуването започва от Древността, с нейните славни и безславни мислители и философи. Иронията е, че най-често имената, запомнени през вековете, са направили погрешни изводи, наблюдавайки звездите и търсейки мястото ни във Вселената(извинете клишето), но въпреки това моделите, измислени от тях, са просъществували, а църквата дори е догматизирала някои от тях. Пример за това е най-прочутият от древните гърци – Аристотел, чийто геоцентричен модел на вселената възпрепятствал научния напредък с две хилядолетия. Read more →

„Вселена от нищото“ – Лорънс М. Краус

От малък си нося подчертаната страст към звездите, планетите и космоса в един от джобовете на якето. Рядко съм я показвал пред други хора, защото не претендирам, че разбирам нещо от космология и физика, да не споменаваме пък сложни думи като квантова механика, теория на струните, виртуални(които нямат нищо общо с интернет пространството) частици и прочие.

Затова сега трябва да щриховам образа на Лорънс Краус, понеже е един от първите космолози, благодарение на които разбиранията ми значително се надграждат. Това е истинска, рационална наука, но за разлика от писаните трудове на големите умове, които сме свикнали да четем за университета, тук всичко е поднесено далеч по-опростено и увлекателно. Авторът на „Вселена от нищото” е истински гений в пълната светлина на понятието. В своята малка по обем книга успява да обясни и разкаже физични теории и фундаментални изследвания на съвсем достъпен език, с умерена доза хумор.

За да разясни какво точно е това „нищо”, от което произлиза вселената, Краус ни повежда на пътешествие, където в хронологичен и градивен ред научаваме от кой вид е нашата вселена.

Read more →