Category Archives: разкази

90-годишната мъдрост на „Мечо Пух“

maxresdefault

Ти си посмел, отколкото вярваш, посилен, отколкото изглеждаш и поумен, отколкото си мислиш“, казва Кристофър Робин на Мечо Пух.

Въпреки че виртуалното пространство, въоръжено с плетора от мемета, гифчета, сантиментални картички и други названия от гръцката кухня, е дезинтегрирало топлотата и утехата, които думите на „момчето-с-две-имена“ носят, не можем да отречем, че 90 години след своята първа публикация, Мечо Пух все още е любим герой на малки и големи.

Никога преди това не е имало писател на детски книги, който да обединява разнообразни литературни традиции в детска книжка, при това с ефирната лекота на Алън А. Милн. И може би единственият, който е постигнал сходен успех след него е Екзюпери с „Малкият принц“.

Въпрос единствено на принцип и опънати вратни жили е фактът, че няма да се впусна в словоблудствени описания на безбройните качества, които двете книжки съхраняват. Може би е вярно, че „Мечо Пух“ и „Малкият принц“ са историите, от чийто прочит се нуждае всеки, за да се докосне до окриляващо въздействие на литературата. А може би не. Оставам на вас да ги (пре)прочетете и решите за себе си.

Днес „Мечо Пух“ чества своя 90-и рожден ден, затова ще се фокусираме върху любими откъси, „хвъркати“ фрази и медитативни изречения, откраднати тайно от неговите приказни истории. А ако прекалено настоявате да прочетете повече за причините зад трайната любов към „мечето без мозък“, ще откриете друг мой текст при „Алиса в чизми“.

И така, внимавайте в картинката… Read more →

„Периодичната система“ – Примо Леви

book4678

Всички елементи в периодичната система носят имената на своите откриватели, на места или на митологични образи. За онези, които са ги кръщавали, тези имена са имали метафорична конотация, а за хората без отношение към науката, тези значения лесно се губят зад плашещите научни термини и цялата неяснота, която те пораждат.

Едно от постиженията на романа на Примо Леви е, че успешно възстановява силата на тези метафори. Всеки елемент, избран от писателя, представя човек, преживяване или случка. Всяка глава, кръстена на елемент, е събирателна за индивид и колективна сила.

Колективното съзнание пребивава в периодичната таблица. Табличното представяне на елементите не просто идентифицира всеки елемент, но благодарение на структурата, дефинира връзката помежду им. По този начин, периодичната система на Леви символизира индивиди, семейства, общества и нации.

Писател или химик

Науката е една от основите на цивилизацията, въпреки че не пропускаме да забравяме факта. Затова са нужни тънката чувствителност на поета и хладния рационален опит на учения, за да ни напомнят. Съчетанието на писателска мощ и научни прозрения у Примо Леви го превръщат в един от малкото, способни да се движат свободно между две култури – научната и творческата.

Леви пише, че елементите рядко се манифестират пред нас в своята чиста, неподправена форма. Обикновено се явяват в комбинации, независимо дали като смеси или като съединения на молекули. Едва през XVII век учените започват да посвещават усилия за разграничаването на елементите едни от други. Нужно е било те да бъдат разделени и пречистени за аналитични цели. И впоследствие, с ценното познание за техния състав, да бъдат изкуствено обединени в нови съединения. По онова време не е била позната конкретна функция на неподправената чистота на самостоятелен елемент (освен във въобразената от човека красота на благородните метали). Read more →

Uzumaki – Junji Ito

UzumakiDeluxeEdition_3D

Узумаки“ е хорър-манга, написана и илюстрирана от Джунджи Ито. Излизаща епизодично през 1998 и 1999 в Big Comic Spirits, по-късно всички истории биват събрани в три тома. Историята на „Узумаки“ е странна дори за стандартите на поджанра weird fiction. Силно повлияна от творчеството на Лъвракфт, темата на мангата разкрива мистичен, свръхестествен ужас, от който протагонистите опитват да се спасят, като междувременно търсят неговите корени.

Кузуру-чо, малък град по бреговете на Япония, е прокълнат. Кири Гошима и Шуичи Сайто – двойка тийнейджъри – са главните герои в пленяващата, монохромна история на град, обитаван не от духове, демони или антропоморфни злодеи, а от спирали (узумаки) – тайната, хипнотична форма на света“. Спиралата манифестира себе си във всичко – от раковини, пъпна връв, водовъртежи, облаци, керамични съдове, магнетичната форма първо се превръща в натрапчива мания за бащата на Шуичи. Започвайки да търси и открива спирали навсякъде, той стои по средата на улиците, взирайки се в охлюви, превръща стаята си в своеобразна лаборатория за изследване, събирайки издълбани, нарисувани или проявени по друг начин изображения на спирали. Повратната точка настъпва, когато Сайто започва да изкривява тялото си, наподобявайки спираловидни форми, което, панел по панел, отприщва смущаващо натуралистични обезобразявания. Read more →

„Кралят в жълто“ – Робърт У. Чеймбърс

185772_bЕдинствената причина през последните дни да не сте разбрали за излизането на култовата „Кралят в жълто” у нас, е да сте седели затворени в хладилника си… вероятно накълцани от приятел, изпреварил ви с прочита.

С пилотния епизод на великолепието, наречено True detective, хиляди изтрещели читатели, към които се лаская да се числя, започнаха да търсят и създават списъци с литература, повлияла създателите на сериала. И стотици останаха изумени, че на върха стои книга, за която не са и чували. И че по страниците на същата отзвучава готическата атмосфера, характерна за прозата на Едгар Алан По и Мери Шели. И не на последно място, че този сборник с разкази е повлиял (както по-късно всички разбрахме – съвсем осезаемо) космическия ужас, вилнял из мислите и сънищата на Лъвкрафт.

„Всеизвестно е как тази книга се разпространява като зараза от град на град, от континент на континент – тук забранявана, там конфискувана, анатемосвана от преса и духовенство, цензурирана дори и от най-дръзките литературни анархисти. Никакви принципи не се нарушени сред страниците й, никаква доктрина не е налагана, ничии възгледи не са наскърбени. Никой от настоящите стандарти не е подходящ да я оценява. И макар тя да е сочена като върховен досег до изкуството, всички смятат, че човешката същина не може да понесе тежестта на това величие, нито да усвои думи, в които се крие есенцията на чиста отрова. Самата невинност и баналност на първото действие само усилва удара на следващите” Read more →

„Изведнъж на вратата се чука“ – Етгар Керет

63370_827573520593148_462646522_n

Какъв странен Керет само!

Но не странен спрямо други писатели, а спрямо себе си, което си е доста… о, моля Ви, не си отивайте!

Разказите в този сборник оставят усещане за премереност, далеч по-кротки са от меланхоличните изтрещявания в „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“, по-топъл е от „Момичето на хладилника“ и изостава по шантавост от „Асамтой“.

Великолепното начало е белязано от „Изведнъж на вратата се чука“, който е своеобразен урок по писане и разказване. Може би най-подходящата история, с която да поканите Керет в главата си.

„Да дръпнеш цип“ неоспоримо ми е любим, не заради дръпването, а заради начина, по който променя света ти, но смятам, че най-хубавите страници в сборника не са отредени точно за историите, а за мислите под формата на разкази. В „Какво носим в джобовете си“, например, цената на проста пощенска марка се сравнява с тази на една усмивка, докато „Разказ номер едно“ е най-съвършеният разказ в летописите на разказването. Read more →

За чадърите, самотата и букетите от скоби на Джеръм Дейвид Селинджър

RV-AB313A_SALIN_G_20110121003629

Никога нямаше да се наема да пиша този текст, мамка му!

Когато отпускам каишката на мисълта си, позволявайки й да се разходи в градинката „Защо не пишеш за Селинджър”, винаги го правя с усмивка. Но моята драгоценна мисъл, с присъщите й арогантност, остър сарказъм и неприкрита омраза (към мен самия (което обяснява и честите ми състояния на депресия)) се стрелва обратно в главата ми, причинявайки главоболие, разкривяване на лицевите мускули, а ако е имала възможността да се засили повечко – нередовен стомах.

Затова си падам по твърдението, че Джеръм Дейвид Селинджър е сред малкото писатели, които са ме затрогвали, разплаквали, с които съм се смял на глас, предизвиквали са моето най-искрено озадачение и непресторено нещастие… защото за да изкажа това твърдение няма нужда да се замислям, то просто има тежестта на неоспорим факт. О, моля, не ми казвайте, че фактите не тежат, защото те трябва да са в нечия глава, за да са състоятелни, иначе са едното нищо. И тъй като аз тежа немалко, макар да не се числя към едрите представители на своя вид, то фактът си тежи на мястото.

Джеръм Дейвид Селинджър. Толкова звучно име, че понякога, в най-неподходящи моменти, го изстрелвам гласно, колкото да си доставя мимолетно удоволствие. Но преди да ме посочите с пръст и да ме наречете перверзник, настоявам да дочетете този текст, все пак. Read more →

Пътуване към миналото и самотата с „Нощен влак за Вавилон“ – Рей Бредбъри

354.max

Ех, Бредбъри, Бредбъри…

Често споменавам името му по различни поводи. Дали ще го цитирам, ще го спомена в контекста на най-добрите фантасти и разказвачи или ще препоръчам някое от десетките интервюта, където с детски плам говори за очарованието на библиотеките и страстта към писането. Понякога подчертавам името му, за да се знае, че ми е толкова любим.

И след като ви направих съпричастни към своя патос, признавам, че „Нощен влак за Вавилон” бе, ако не разочарование, то недостатъчно добра.

Бредбъри като че е създал всичките си герои, тикнал ги е в малка стая с бели стени, на чиято врата пише „Измерения на самотата”, дал им е разноцветни маркери и ги е оставил да драскат по стените своите истории. Без значение дали са щури деца („Най-високият клон на дървото”), тийнейджъри („Разделена къща”), носталгични възрастни („Краят на лятото”) или изкуфели старци („Фи фай фо фум”, „Огледалото”), шантавите герои търсят компромисен начин да  влязат във връзка с околните. Read more →