Category Archives: разкази

„Центурия“ – Джорджо Манганели

182835_b

„Центурия“ не бива да се чете без почивка!

Джорджо Манганели е същински джентълмен до върха на перото си. Още от разказ „Едно“ (… човекът, който пише писмо до друг) авторът ще пристъпи в личната ви читалня.

Моментът, когато долавяте чуждо присъствие около себе си, точно съвпада със смразяващия миг, в който усещате допира на ръка върху рамото. Извъртате се смутено и го виждате. Един облечен в сиво господин с бомбе на главата си, което ще свали в знак на уважение и благоприличие. По-късно, докато раздумката напредва, ще ви хрумне, че изреченията му са въздългички, макар разказите да са неутешимо кратки. И тяхната структура често напомня маниера на класиците.

Уважаемият господин ще ви оплита в словесни мрежи или стремително ще дърпа струните на собствената ви убеденост по текущия казус, като се позовава на двусмислена символика и озадачаващи метафори. Докато разказва история след история, приковал цялото ви внимание, той неизбежно ще моделира парадокси, които остават да се реят из пространството между двама ви. Настроенията ви ще лавират между крайна посърналост, окриляваща радост и тиха меланхолия. А когато прозрете провокацията зад някои питанки, които Манганели предварително си е оставил и изпитате черния хумор с нервните окончания по врата си, едва тогава ще ви осени, че господинът звучи малко отдалечено, някак студен, абстрактен и наред с това съумява да е автентичен, човечен. Read more →

Бруталните и обаятелни „Кървави книги“, том 3 – Клайв Баркър

books-of-blood-3Най-сетне още Баркъъъърр!

Предвид колко предстои да се унеса в словоохотлевене, вярвам, че е уместно да започна с признание. Безчет пъти сръчквах хората от издателство Колибри с питанки, относно излизането на третия том „Кървави книги“. И, разбира се, не пропуснах да си ги взема още в деня на излизането им. Очакванията ми съвсем не се побираха в рамките на думата „малки“, предвид безпощадното очарование на първия том и приятния, макар и сравнително по-лек втори сборник. Тук вече бях разпнат, издран, разкъсан и смачкан от обагрените в лепкави червени ивици истории.

Третият том започва със смайващия и отвратителен първи разказ („Рожба на киното“); следва бруталния и неустоим сплатърпънк („Негово Величество Роухед“); сюрреализъм, където въображението на Баркър е отвъд предела на удивителното („Изповедта на савана (на един порнограф)“); зловещи гробищни истории („Изкупителни жертви“); и една крайно неприлична, сбъркана мистерия („Човешки останки“). Read more →

Енигматичният и разочароващ „Гошко“ – Силвия Чолева

big-S_Choleva_1koritsa_web

Откакто Жанет45 издадоха „Гошко”, срещам енигматичната й корица в метрото, автобуса и из подлезите на СУ. Веднъж я четеше възрастна дама, после жена пред магазина си, явно отегчена от липсата на клиенти, беше забола нос между страниците, а друг път момиче насред блъсканицата на 280. Е, след такава симулирана реклама нямаше как да не се поинтересувам от петнайсетте истории.

Силвия Чолева познава различните измерения на самотата. Това е най-силната страна на „Гошко” и единствено благодарение на нея успях да дочета сборника. Безвъзвратната, тиха и неутешима самота на старците („Диригентът”, „Името”), децата, неразбрани или отритнати („Черешово време”, „Сънища”, „Сестра”). Кризата на средната възраст и прилежащата й самота („La vie en rose”), и двамата влюбени, вглъбени един в друг, откъснати заедно от заобикалящия ги свят („Гарата”). Read more →

Дванайсет гениални истории, „Дванайсет странстващи разказа“ – Габриел Гарсия Маркес

101508_b

Пускам думите магически реализъм във въздуха, затварям очи и първият образ, който ме поглежда изпитателно от обратната страна на клепачите ми, е този на Маркес. Винаги е било така, макар да не бях сигурен какво точно представлява този жанр.

Първо го познах в „Сянката на вятъра”, а най-сетне се случи да прочета и нещо от първооткривателя му.

По себе си съдя, че когато е налично свръхестественото, действителността остава по-назад, защото ни е добре позната, недостатъчно вълнуваща. Но с прекрасния си поетичен език, Маркес създава готическа атмосфера, добавя тъмни сенки и няколко капки магия, а преживяванията на героите си ситуира тъкмо в центъра, акцентира върху тях.

Започна ли да пиша за различните сюжети само ще ви разваля удоволствието от четенето. Аз най-силно симпатизирах на господин президента от „На добър час, господин президент”. „Самолетът и спящата красавица”, пък, е историята на несподелен романтичен момент, точно от любимите ми, а „Светлината е като водата” показва причудливата възприемчивост на децата за всичко чуто и заобикалящо ги. Read more →

Защо пък „Кравата е самотно животно“ – Давид Албахари

kravata-e-samotno-zhivotno

При последното си гостуване в България, Етгар Керет разказа история, която ми помогна да захвърля глупавото схващане, което с математическа последователност ни повтаряха в училище, че всичко в литературата трябва да се тълкува и е задължително да се обясни с думи. Керет разказваше за летище, някъде из Азия, където млади хора раздавали листчета хартия със записани кратки стихчета на тях. И писателят сподели, че за него това е поезията. Усещане. Вземаш си листче, прочиташ го, смачкваш и изхвърляш. Толкова е просто. Малко вероятно е да запомниш написаното, но чувството остава. След това и аз започнах да чета поезия, а също така се влюбих в кратките разкази.

Въздействието на микроразказите на Давид Албахари е подобно. По половин, най-много една страница, те са само тръпка, мимолетен носталгичен спомен, капка меланхолия. Мисълта започва и в един момент увисва във въздуха, където се оставя да бъде уловена от читателя, който сам да я моделира според гъвкавостта на въображението си. Много вълнуващо!

Разказът „Маса” се състои само в едно изречение, но може да е едновременно ужасяваща история на сериен убиец, семейна сага, натъпкана с черен хумор или пък фантастика, в която главният герой открива, че извънземните не използват лъжици:

От всички предмети на масата само един не е остър Read more →

Загадъчни усмивки, смесени чувства „И всичко стана луна“ – Георги Господинов

430x661След „Невидимите кризи” и „Естествен роман” очаквах новата книга на Георги Господинов с препускащо нетърпение.

И имах късмета да съм сред първите, които я прочетоха, когато новоотпечатаните бройки пристигнаха в шатрата на Жанет45 във Варна. Грабнах си сборника, откраднах стола на някой, имал неблагоразумието да го остави без надзор, и обърнах на съдържанието, за да си избера с кой разказ да започна. Правилно, харесва ми да чета сборници хаотично, дали за да пренебрегна труда на човека, потрудил се да ги подреди или защото ми е приятно сам да се изненадвам – не зная. Наречете ме бунтар, ако щете. Read more →

Извратеното очарование на безнадеждността в „Кървави книги” (том 2) на Клайв Баркър

kyrvknigit23

Клайв Баркър. Ако можех да подреждам думите по маниера на автора, сигурно щях да успея да ви опиша колко любима ми стана прозата му. Агония, безнадеждност, терзания и ужас, очертани посредством ясен, кратък, а на места и чудно-поетичен език(тук с благодарност трябва да споменем и името на преводача Иван Атанасов).

Сами по себе си разказите са по-различни от тези в първия том. Макар гротеската чудовищност, черният хумор и мрачната атмосфера да са все така неделима част от сюжетите, тук все пак си личат кога хапливи подхвърляния, кога намеци, свързани с обществени, общочовешки и междуличностни проблеми. Ала не си помисляйте, че книгата е философска по какъвто и да било начин. Не. Просто увлекателно написани истории с присъствието на немалко насилие и любопитни герои.

Read more →