Category Archives: разкази

Естетически красивото в ужаса на „Кървави книги“ – Клайв Баркър

kyrvknigit13

Страхът е емоция, също толкова силна и привлекателна, за някои от нас, каквато е любовта, например, за други. Ужасът има своето очарование. Четенето на тъмно, с фенер в ръка или на нощна лампа, придружено от затаен дъх и прескачане на сърдечен ритъм, когато организмът ни споделя, че има нужда да се отпусне. Дяволито ни подхвърля, че трябва да го съпроводим до тоалетната. Да се откъснем от защитата на топлата завивка и да излезем в хладния коридор, където от тъмното се чуват сподавени шумове, привиждат ни се искрящо бели и изпилени зъби, разтегнати в чудовищни усти, а точно преди да натиснем дръжката на вратата, като че ледени вълни обливат тялото ни…

Описаното ми се е случвало неведнъж в компанията на Кинг, на Лъвкрафт и По. Тримата са написали десетки брилянтни и страховити истории, затова бе неизбежно да се запитам:

„Какво е по-различното при Клайв Баркър, с какво ме плени в кутията си?“

Read more →

„Асамтой“ – Етгар Керет

Вие луди ли сте?

Отговорете честно, ако не на мен, то поне на себе си. Едва след това се замислете дали да опитате от Керет(е, и след като прочетете ревюто, разбира се). Защото той е толкова оригинален, че някои ще го сметнат за откачен. Разказите му са самата дефиниция за шантавост.

Обожавам оригиналните и остроумни идеи в каквито се сетите техни превъплъщения. Винаги успяват да разчупят баналното, сивото, онова, дето сме свикнали толкова с него, че чак ни кара да се чувстваме ограничени, едва ли не затворени. И усещането, когато даден автор ти представи нов поглед върху добре познатото старо. Знам, повечето читатели сме го изпитвали,но при израелския писател нещата стоят по-различно в един аспект. Той е абсолютно самобитен.

Read more →

„Невидимите кризи“ – Георги Господинов

Кой е Георги Господинов?

Аз имах удоволствието да се запозная с мъж, който носеше същото лице, като човека, който ви гледа от задната корица на „Невидимите кризи”. Стиснахме си ръцете, разменихме усмивки, подписа ми книгата. Знам, виждали сте го по телевизията, чели сте интервюта, които е давал за различни списания и вестници. Все правдиви факти, доказващи физическото му превъплъщение. Но аз все още не мога да повярвам, че го открих като писател. Като абсолютно любим свой писател, който ще стои на 1-во място в личния ми топ дълго време. Ще се опитам да ви обясня последното.

Георги Господинов пише за неща, които живо ме интересуват. Веднъж ме изгарят, друг път простичко им се радвам. Понякога ме дразнят, защото не успявам да ги осмисля. Събуждам се с мисълта за Тях. Вечерно време лягам и се отпускам под дебелия юрган, а Те се наместват удобно между гънките на мозъка ми.

Read more →

„14 мистерии“ – Стивън Кинг

Захванах се с този сборник след като изгледах филма „1408”, който не беше никак лош. Разбрах, че продукцията е заснета по едноименния разказ, дело на Стивън Кинг, и реших, че е време за нещо ново от стария любим писател. Намерих си сборника, наименуван „14 мистерии” и отначало се зарадвах, че ми предстоят близо 600 страници мрачни, зловещи и ужасяващи истории. Съвсем скоро обаче, се оказа, че историите са скучни, прекалено описателни, а някои направо непоносими. На места спирах, реех празен поглед из стаята и си мислех: Защо, по дяволите, продължавам?

Слабо! Показателно е, че за да прочета всичко ми бе нужно месец и половина време. Не пледирам, че чета бързо, но не обичам да протакам с дадена книга повече от пет дни, най-много седмица. Всячески търсех нещо, за което да се хвана и да кажа, че сборникът не е пълна скръб. Не можех да понеса, че един от любимите ми автори е на път да ме предаде. Защото в случая наистина се чувствах предаден.

Read more →

„Via Dolorosa“ – Агоп Мелконян

За Агоп Мелконян научих преди около година, благодарение на конкурс за кратък разказ, организиран от „Сборище на трубадури“. С творчеството на писателя обаче, се запознах по една щастлива случайност.

Бях се прибрал в Пазарджик и за пореден път разглеждах семейната библиотека, когато яркочервеното гръбче на тънка книжка ми грабна окото. Издърпах я от лавицата, седнах на килима и отворих на съдържанието. Оказа се сборник с разкази, в който Мелконян задава много въпроси, а дава отговор само на някои от тях. Ярко изпъква философската насоченост още в началото с краткия „Сянка в ада“, сложен и като заместител на стандартния предговор.

Read more →