„Синята брада“ – Кърт Вонегът

1285.max

Когато започваш нова книга на Кърт Вонегът, сигурно е единствено, че не знаеш какво те очаква. И никакви анотации, блърбове или откъси не могат да променят това. От друга страна, Кърт Вонегът винаги поставя „ключовете“ за историите си преди началото. И преди началото на „Синята брада“ има бележка от автора, която започва с думите „Тази книга е роман и едновременно с това иронична автобиография“ и завършва с епиграф, показателен за всичко, което Вонегът някога е написал:

„Ние трябва да си помагаме да преодолеем това нещо, каквото и да е то.“

Допитах се до няколко познати дали са чели Кърт Вонегът и когато потресен срещнах отрицателните им отговори, прецених, че ще е удобно да поставя някакъв увод, все пак. За незапознатите, стилът на самобитния гений от Индианополис е може би най-важната съставка от майсторството му. Или пък са идеите и дълбоко вкоренения в тях хуманизъм. Възможно е някои да намират за най-привлекателно чувството му за хумор, способността му да открива смешното в най-трагични моменти, като просто премества камерата в отсрещния ъгъл, обикновено показвайки задника на човешката душа, а също и несравнимото му усещане за тънките неща от живота. Тънки, например, като изобразителното изкуство, което е едно от средоточията в „Синята брада“. Read more →

Литературно соаре 2014

54156b7ed4be888f22091f415d2dc020

Дуалистичната ми природа ме определя като (без)действащ студент от една страна и активно работещ – от друга. Първият е обречен да се прибере обратно в Пазарджик за празниците, докато за втория е неизбежно връщането обратно в мразовитата столица веднага след тях. Ала лавирането между два климатични пояса, каквито към момента представляват родният ми град и София, носи известни… последствия.

В провинцията е топло, уютно, семейно и приятелско (направо задушно понякога). В София (ми) е студено и самотно. А върхът на недоразумението е своеобразна купчина с храна (умножена по произволно число), която в действителност се е побрала в мен и ме е превърнала някой, когото не познавам. О, пресвета Дево! Изглежда, че малкият град ме е направил щастлив, да му се не види! А на читателите е ясно отвъд всяка мяра, че един бохем не може да си позволи такива волности като щастието. Той се нуждае от меланхолия и несрета, ако изобщо иска да запази бохемския си статус.

Мисълта ми е, че тези уводни думи, подобно на уводните думи към всеки текст, който съм писал някога (освен едно есе по литература, някъде в 11-ти клас), не означават абсолютно нищо. Но моля ви, потърпете, отдавна не съм (ви) писал. Read more →

„Напълно изгубили себе си“ – Карън Джой Фаулър

189496_b

Започни от средата…

където двайсет и две годишната Роузмари Кук току-що е станала свидетелка на ожесточена караница между двойка студенти в столовата на университета в Дакота. И когато извиканият на помощ полицай (погрешка) взема Роузмари за момичето, възнесло хаос, тя привидно повдига своята, наполовина пълна (не наполовина празна), чаша с мляко, а миг по-късно я запраща в земята с все сила…

сила, катализирана от страха и яростта на една раздяла или на потайно критите спомени за нея, сила, двигател на действието и разказа за него, сила, която задава всички въпроси в книгата, която изпровожда героите през техните метаморфози и чието въздействие отслабва едва накрая.

Когато в стаята има невидим слон, няма начин от време на време да не се спънеш в хобота

„Напълно изгубили себе си“ крие тайна, която няма да прочетете тук. Тайна, която е ключ към историята, която я превръща в необикновена, трогателна, лишава я от мелодраматичност, придава ѝ очарование. Read more →

„Трейнспотинг“ – Ървин Уелш

642249z

„Колко пъти трябва да си се боцкал, за да нямаш вече друг избор?“

На кого му пука? Какво значение имат зависимостта, проблемите, работата, расата, семейството, футбола, парите, момичетата или каквото и да било друго, когато имаш хероин?

Запознайте се със Скаг Бойс! Най-впечатляващата, побъркана, разкъсвана между хедонизма и нихилизма шайка дегенерати, съществувала някога. Ето го мрачно ухиления Рентс, до него недоумяващо зяпа Спъд, Бегби е извън кадър, защото току-що е налетял на някакво тъпо копеле, което не знае да си държи устата затворена, Сик Бой е в ъгъла с двете руси шведки, за които единствено си стурва да отбележим, че изглеждат като изваяни от древногръцки скулптор. Майка Игуменка, още познат като Джони Суон, се е затворил в кенефа, въоръжен с игла, търпение и напрегнатото очакване на ловец, дебнещ някоя нищо неподозираща вена, посредством която да смеси разтопената, черна мръсотия, с алената си кръв. Защото костите му пукат, бледата кожа се топи, ноктите и зъбите са омекнали, стомахът се свива, тялото агонизира при настъпващата абстинентна криза… но нека дръпнем камерата назад, да се върнем отново върху Марк Рентън, който тъкмо се е хванал да декламира непоносимостта си към обществото и неговите порядки: Read more →

„Кланица 5“ – Кърт Вонегът

640915_b

„Фантастични измерения на реализма“

Кърт Вонегът започва „Кланица 5“ с епиграф: „Романът е написан донякъде в стила на телеграфно-шизофреничните творби на планетата Тралфамадор откъдето идват летящите чинии. Мир“

Семпъл, умопомрачително съдържателен, самоубийствено объркващ и уникален от гледна точка на стила.

Наративът в „Кланица 5“ е непоследователен, често пъти прескачащ рамките на реализма, което вероятно е единственият подходящ начин да се пише за трагедия, каквато е бомбардировката над Дрезден, в която смъртта си намират 135 000 човека.

„Кланица 5“ успешно изпълнява функцията на антивоенен роман, заради прецизността (или хаотичността), с която Вонегът чупи сюжетния скелет и захвърля отделни парчета от историята напред в повествованието, а с разкостването (простете каламбура) на други се заема веднага. Read more →

Седмица на забранените книги

banned

Тази седмица в света на литературата е известна като „Седмица на забранените книги“ (Banned books week), във връзка с което реших да покажа, че не са ме застреляли, не съм прослушал норвежки метъл, не съм започнал да нося съответстващи си чорапи и общо взето, че съм в отпуска. И така, направих кратък списък със заглавия, които стоят на почетно място в библиотеката ми, които намирам за извънредно ценни като предлагани идеи и внушения, и за които знам, че нерядко биват пренебрегвани, заради язвителността и провокацията, подчертано търсена от писателите им. Разбира се, че това не са всички заглавия, не съм включил Селинджър, просто защото постоянно говоря/пиша за него. Липсват „Портокал с часовников механизъм“, „На западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, и още много, което ме подсеща да ви попитам кои са вашите любими забранени книги. И го правя. Можете да споделяте заглавията тук или на страницата във фейсбук. Read more →

„Пътуващо представление с вампир“ – Ричард Леймън

184026_b

Сещате ли се как в края на лятото, когато вечерите станат по-дълги, валежите зачестят, въздухът замирисва на есен и в главата ви се оформя спомен по изминалите дни? Дори не точно спомен, а съвкупност от всички преживелици и случки, принадлежащи на лятото, които след време са повече носталгично усещане, отколкото цялостни „картини”.

Подобно чувство е ключово за coming-of-age романите.

Такова трябва да оставя финалът на някоя история, разказана през погледа на тийнейджър, у читателя и тъкмо по този параграф „Пътуващо представление с вампир” се справя успешно.

Когато в Грандвил пристига „Пътуващо представление с вампир”, шестнайсетгодишният Дуайт, заедно с приятелите си – Ръсти и Слим, – се зарича да отиде и така несъзнателно отприщва еднодневна одисея, чиято кулминация ще настъпи в най-покъртителната вечер в живота му. Read more →