Tag Archives: българска

„Три“ – Петър Чухов

big-3[1]

Никога преди не съм писал за поезия, по какъвто и да е повод, без значение от формата. Дори в училище го правех с неохота, често пъти запълвайки страниците на някоя домашна с клишета от учебника. Просто поезията и драматургията са две изкуства, към които редовно се опирам, почувствам ли, че изпадам в меланхолични настроения, не толкова като терапия, колкото за да потъна съвсем… което си е своеобразна терапия.

„Три” на Петър Чухов обаче прочетох преди седмица и оттогава някои от стиховете неотлъчно стоят по ръба на мисълта ми, а аз съм неспособен да ги бутна.

Някои страници са метафори, които последният ред разплита, докато на други присъстват лаконично съшити символи. Харесва ми способността на Чухов да пременя клишетата, поставяйки ги в подходящи думи. Както и начинът, по който пише за любовта. Не само влюбването, с неговите несъответствия, но и семейната, приятелската обич. Любовта към случаен непознат, чието присъствие или поглед успяват за кратко да отменят мислите ти: Read more →

Енигматичният и разочароващ „Гошко“ – Силвия Чолева

big-S_Choleva_1koritsa_web

Откакто Жанет45 издадоха „Гошко”, срещам енигматичната й корица в метрото, автобуса и из подлезите на СУ. Веднъж я четеше възрастна дама, после жена пред магазина си, явно отегчена от липсата на клиенти, беше забола нос между страниците, а друг път момиче насред блъсканицата на 280. Е, след такава симулирана реклама нямаше как да не се поинтересувам от петнайсетте истории.

Силвия Чолева познава различните измерения на самотата. Това е най-силната страна на „Гошко” и единствено благодарение на нея успях да дочета сборника. Безвъзвратната, тиха и неутешима самота на старците („Диригентът”, „Името”), децата, неразбрани или отритнати („Черешово време”, „Сънища”, „Сестра”). Кризата на средната възраст и прилежащата й самота („La vie en rose”), и двамата влюбени, вглъбени един в друг, откъснати заедно от заобикалящия ги свят („Гарата”). Read more →

Загадъчни усмивки, смесени чувства „И всичко стана луна“ – Георги Господинов

430x661След „Невидимите кризи” и „Естествен роман” очаквах новата книга на Георги Господинов с препускащо нетърпение.

И имах късмета да съм сред първите, които я прочетоха, когато новоотпечатаните бройки пристигнаха в шатрата на Жанет45 във Варна. Грабнах си сборника, откраднах стола на някой, имал неблагоразумието да го остави без надзор, и обърнах на съдържанието, за да си избера с кой разказ да започна. Правилно, харесва ми да чета сборници хаотично, дали за да пренебрегна труда на човека, потрудил се да ги подреди или защото ми е приятно сам да се изненадвам – не зная. Наречете ме бунтар, ако щете. Read more →

В началото бе Мухата, „Вечната муха“ – Георги Господинов, Никола Тороманов

big-Tit

И мухата отлетя на пътешествие по страниците на графичния роман, за да отличи обективната история на света от преиначената в ума на самовлюбения и себичен човек. Свят, в който Фицджералд е написал „Нежна е мухата”, Толстой – „Муха и мир”, Хемингуей разказва за „Старецът и мухата”, а фундаменталният въпрос, който стои насреща Дарвин, звучи така:

„… не е ли цялата човешка еволюция – еволюция на начините да убиеш… муха.”

Прочитът на този, тъй наречен „Трагикомикс”, ми се случи за час време, като повече от половината премина в разглеждане на детайлните илюстрации, рисувани през погледа на най-разпространеното насекомо на Земята, „съвършеният домашен воайор”. Read more →

„Естествен роман“ – Георги Господинов

1271

 „Все повече подозирам, че цялото объркване с думите идва от записаните думи. Колко дявола могат да се съберат на върха на една буква… Има нещо сатанинско в това да остават думи от хора, които вече не са между живите. Не знам как другите не го усещат, но за мен това е истински вампиризъм. Във всяка дума е полегнал мъртвец. Чак ме побиват тръпки, като го изписвам.”

Нека, за благото на това ревю, приемем, че има два вида обич. Изгаряща и бързо утолима, препоръчителна за тийнейджъри, и друга, носеща смирение и утеха, която ни се струва разтегната напред във времето. Аз обичам текстовете на Георги Господинов по втория начин.

При него символите често пъти неусетно се превръщат в алегории. И след като прочета веднъж целия текст, започвам да го чета отново, в търсене на всичко онова, което ми е убягнало. Чувствам се несигурен, но особено ми харесва тази несигурност. Тъкмо наличието й е свидетелството ми, че мисля. Разсъждавам върху текста съвсем наивно, сръчкван от непринуденото течение на езика, надявайки се да открия нещо, което може и да не е там.

Read more →

„Невидимите кризи“ – Георги Господинов

Кой е Георги Господинов?

Аз имах удоволствието да се запозная с мъж, който носеше същото лице, като човека, който ви гледа от задната корица на „Невидимите кризи”. Стиснахме си ръцете, разменихме усмивки, подписа ми книгата. Знам, виждали сте го по телевизията, чели сте интервюта, които е давал за различни списания и вестници. Все правдиви факти, доказващи физическото му превъплъщение. Но аз все още не мога да повярвам, че го открих като писател. Като абсолютно любим свой писател, който ще стои на 1-во място в личния ми топ дълго време. Ще се опитам да ви обясня последното.

Георги Господинов пише за неща, които живо ме интересуват. Веднъж ме изгарят, друг път простичко им се радвам. Понякога ме дразнят, защото не успявам да ги осмисля. Събуждам се с мисълта за Тях. Вечерно време лягам и се отпускам под дебелия юрган, а Те се наместват удобно между гънките на мозъка ми.

Read more →

„Via Dolorosa“ – Агоп Мелконян

За Агоп Мелконян научих преди около година, благодарение на конкурс за кратък разказ, организиран от „Сборище на трубадури“. С творчеството на писателя обаче, се запознах по една щастлива случайност.

Бях се прибрал в Пазарджик и за пореден път разглеждах семейната библиотека, когато яркочервеното гръбче на тънка книжка ми грабна окото. Издърпах я от лавицата, седнах на килима и отворих на съдържанието. Оказа се сборник с разкази, в който Мелконян задава много въпроси, а дава отговор само на някои от тях. Ярко изпъква философската насоченост още в началото с краткия „Сянка в ада“, сложен и като заместител на стандартния предговор.

Read more →