Tag Archives: Галактики

„Селцето“ – Кир Буличов

kbselceto3

Кир Буличов ме върна в най-наивната детска възраст, когато бях неспособен да „предвидя“ предстоящото в една книга и сляпо се доверявах на автора й. Тогава вярвах, че всички писатели са с нещо повече от обикновени хора.

Космическият кораб „Полюс“ се разбива на непозната и негостоприемна планета. Свят, където годината трае приблизително хиляда земни дни, от които шестстотин са сковани от снегове и лед, а лятото е мимолетно. Малкото оцелели успяват да се доберат до подходящо място и устрояват Селцето. Непрестанно ръчкани от неволята и жестоките условия на планетата, хората започват да се връщат към първичните си навици, научават се да ловуват и постепенно активират първобитните правила на племето. Но за шестнайсет години, макар и приспособяващи се, възрастните все пак пазят надеждата, че ще изпратят малка група младежи, които старателно биват обучени, за да поправят връзката на „Полюс“ и да изпратят съобщение в открития Космос. Read more →

Акосиомата на безсмъртието в „Уравненията на живота“ – Саймън Мордън

uravneniata_na_jivotaМафиотски пуцалки по улиците на постапокалиптичен свят с киберпънк привкус, където гениалните учени са и неубиваеми момчета с покъртителен хумор.

Готово, ревюирах „Уравненията на живота” в едно изречение.

Сега ще опитам в няколко.

Човеците са се избили един-друг с поредица ядрени атаки и единственият оцелял град е ситуиран в Лондон, Англия. Наричат го Метрозоната. Тъкмо там започва историята на Самуил Петрович – руски емигрант, на път да направи фундаментално откритие, което най-сетне ще даде излаз на човечеството към необятната Вселена. Проучванията му са прекъснати, когато един ден, пътувайки към работа става свидетел на опит за отвличане. И, както би направил всеки главен герой, тръгва да спасява очарователната девойка. Въведени сме в шеметно препускане, чийто край не означава време за почивка. Съвсем скоро започва следващото такова. И така до последния ред на 281(последната) страница. Read more →

„Зора“ – Октавия Бътлър

ЗораЗапочвам този текст с две странични приказки. Първото е срамно самопризнание, че не съм чел нито една от книгите от новата поредица „Галактики” на издателство „Колибри”. Факт е, че през последната година почти не са ми попадали книги от двата жанра, с които израснах и благодарение на които станах мечтател. Тук идва ред на втората дума, която е обещание, че тепърва ще четете много за поредицата, защото е адски обещаваща, а аз съм влюбен в идеята за новия клуб „Галактики”, който е свързан с цялостното развитие на жанровете фентъзи и фантастика у нас. 

*За повече информация за клуба постете групата във фейсбук или прочетете речта, част от която Христо Блажев беше подготвил за представянето на поредицата.

Донякъде от негативното ревю на Христо дойде и изборът ми да започна с последната излязла книга от поредицата. Защото знаех, че вкусовете ни тук доста се различават.

Read more →