Tag Archives: готически

Емблематичното „Свърталище на духове“ – Шърли Джаксън

163913_b

За пръв път видях „Свърталище на духове” преди година и оттогава попадам на нея през толкова кратки времеви интервали и съм почти сигурен, че книгата ме преследваше. Три неща безотказно ме привличаха към нея. Заглавието, готически издържаната корица и фактът, че е част от поредица „Magica”, която досега не ме е разочаровала. Разлистих първите страници, само за да видя, че преводът е на Светлана Комогорова-Комата. Така, накратко, стигнах до момента, когато очакванията ми към романа на Шърли Джаксън не се побираха между буквите на думата „малки”.

Във въздуха на суеверното селце Хилсдейл се стелят зловещи легенди за отдалеченото имение Хил Хаус и хората яростно гонят всякакви помисли за порочната къща. Доктор Джон Монтагю, провокиран от странните митове около къщата, кани трима непознати – самотната Елинор, красивата Теодора и суетния Люк, – да се присъединят към него в изследването на Хил Хаус. Четиримата започват поетапна обиколка на просторните стаи, заплашващи да ги погълнат. Вратите се оказват негостоприемни и бързат да се треснат, бъдат ли оставени отворени, а на входа на детската спалня има няколкомилиметрова площ, където температурата е драстично по-ниска, макар никой термометър да не засича студа. И ако това ви се струва зловещо, почакайте само да падне нощта… Read more →

„Сянката на вятъра“ – Карлос Руис Сафон

126107z

Съмнявам се, че е останал човек, който не е чувал нищо за „Гробището на забравените книги”. Доказателство за това са момичето от фризьорския салон зад блока, което четеше своето копие на „Сянката на вятъра“ през почивката си, както и жената от метрото, която ме заговори приятелски, след като ме видя да вадя книгата от раницата си.

В „Сянката на вятъра” човешките съдби са нишки, заплетени по абсолютно неразгадаем начин. Авторът е виртуозният паяк, а ние сме насекомите, които опиянени се улавят в паяжината. После следват редица от потапяния и изплувания на повърхността, за аварийно поемане на дъх(и да пием кафе, понеже е два часа през нощта, но сме непосилни да се измъкнем), за да се разплете сюжета съвсем неочаквано и да ни остави само носталгична усмивка, а може би и някоя сълза в очите. Read more →

„Марина“ – Карлос Руис Сафон

МаринаОскар Драй е 15-годишен младеж, който, както сам споделя, вехне между стените на интерната, където живее. Дните си в училище прекарва сънувайки наяве, в очакване на чудото, което настъпва всеки ден, точно в пет и двайсет следобед. Тогава училището свършва и той притежава своите три часа преди вечеря, за да се лута из улиците на Барселона. И така, докато един ден не открива запустяла къща, облечена в зелен плащ от бръшлян, която го очарова. Решавайки, че е необитаема, той се промъква вътре и когато открива човешка фигура, която дори се изправя от креслото си, уплашен побягва навън. Малко по-късно съзнава, че е откраднал златен часовник, но по чиста случайност. И съвсем скоро се стига до запознанството му с прелестната Марина.

Като структура „Марина” е типичен юношески роман. Но в случая приключението е потискаща, на места направо ужасяваща история, за доста различни хора, обединени от манията на един мъж да излекува крехкостта на човешкия живот. Тази нишка ме спечели и смятам, че Сафон се е справил отлично със задачата да заплете интригуваща  и адски зловеща мистерия.

Read more →

„Жената в черно“ – Сузан Хил

Като маниак на тема ужаси и всичко що всява страх и неразбория, е неизбежно да не изпитвам доволство от качествените филми на ужасите. Като вземем предвид колко голяма рядкост са, „Жената в черно” беше дългоочаквана свежа глътка за мен. Малко след като изгледахфилма, разбрах, че има и книга, но не знаех, че е превеждана у нас и останах приятно впечатлен, когато я намерих на щанда на издателство „Пергамент прес”, докато течеше панаирът на книгата. Разлика между книгата и филма има, но все още ми е трудно да преценя кое ми хареса повече.

Сузан Хил ни въвежда в живота на младия адвокат Артър Кипс, който бива изпратен в далечното пазарно градче Крайтън Гифорд, за да въведе в ред документите на неотдавна починалата Алис Драблоу. Самотна старица, която е живеела в своята къща, построена на място, наричано „Тресавището на змиорките”. Самонадеяният Кипс поема задачата с неприкрит ентусиазъм и отначало радостен, че шефът му – господин Бентли – му е възложил толкова сериозна задача. Още с пристигането си в отдалеченото градче, Артър изпитва непоносимост към слуховете и легендите, които се носят сред гражданите, несъзнавайки, че съвсем скоро сам ще открие на каква почва растат плахо прикритите страхове.

Read more →