Tag Archives: издателство рива

„2666“ – Роберто Боланьо

180496_b

През по-голямата част от живота си, Роберто Боланьо живее като номад. Непрестанното местене и пътуване през страни и континенти впоследствие оставя своя белег върху прозата му. Личните пътувания, търсения, открития и загуби на писателя, са и източника на вдъхновение за редицата романи, които пише през последните 10 години от живота си. И всяка една от историите му, било къс разказ или новела, е своеобразна и същевременно много близка до предишната, разширяваща вече познатата вселена. Боланьо е политически некоректен, арогантен, поетичен и дързък. Способен да предразполага читателя, да разказва кротко и смирено, а миг по-късно да зашеметява със силата на гласа и метафорите си. Но личната му история, наред с историята на неговите книги, срещат своята кулминация в magnum opus-ът 2666”.

Масивният том напомня на картина от Арчимболдо, където всеки елемент е автономен, смислен сам по себе си, но събрани заедно, те формират неделимо цяло. А един от основните проблеми, около които „2666” орбитира, е може ли едно изкуство, възпирано от рамките на формата, да обхване света в неговата хаотична цялост.

Литературните критици”

Критиците са четирима педантични академици и литературоведи, привличани, а в последствие и обединени от магнетизма (и отсъствието) на своя любим писател – Бено фон Арчимболди. В типичен за Боланьо маниер, героите му обикалят литературни конференции из Европа, предприемат пътуване до клиника за душевно болни в Швейцария, където се запознават със загадъчен художник, а междувременно успяват необратимо да се оплетат в отношенията помежду си. На по-късен етап разбират за странните, несекващи убийства, случващи се в Санта Тереса, Мексико, и първата част от „2666” свършва с подготовката на критиците и тяхното заминаване за Мексико.

Толкова разбираме за героите, които по-късно ще срещаме за кратко, само в спомените или цитатите на някой друг. Те са отчаяни, пред тях се отваря метафизична бездна от липсата на германския писател. Отново по боланьовски, писателят задава ритъма и за следващите книги, центрирайки героите си, а не сюжета и действието, като източник на основните теми. Първата и последната част от романа ще се сторят „най-близки” на хората, чели други книги на Боланьо. На онези, които знаят, че развиването, падението, търсенията и загубите на героите винаги са заемали централно място в историите му. Read more →