Tag Archives: кино

Аномалиса / Anomalisa (2015)

anomalisa-posterSometimes there’s no lesson. That’s a lesson in itself. 

Аномалиса“ започва с черен екран, трескави звуци и гласове зад кадър. Бавно, докато звуците се превръщат в шум, на екрана се разкриват облаци и самолет, чиято композиция подозрително напомня на нещо фалическо и греховно. Един от пътниците във въпросния самолет е Майкъл, главният герой, който пътува към хотел Фреголи – именуван на „Делюзията на Фреголи“ (рядко психическо разстройство, при което заболелият вярва, че всички заобикалящи го са всъщност един и същ човек).

Чарли Кауфман акцентира екзистенциалната самота на Майкъл като озвучава всички образи, които главният герой среща, с един и същ мъжки глас (Том Нуунън).

Темпото на филма е отмерено, но много от сцените, без значение дали изследват отегчението, създала се конфликтна ситуация или представят диалог, седят като отделни късометражни филми, отколкото като нещо кохерентно. Основната алегория, свързана със споменатата вече делюзия, отлично илюстрира състояние, напомнящо криза на средната възраст, но на моменти губи ефекта си, заради алиенацията на Майкъл. Вероятно в късометражен филм, каквато е била идеята отначало, не по-дълъг от 30-40 минути, метафората нямаше да се усеща така разтегната – щеше да звучи и изглежда по-поетично. При времетраене от 90 минути обаче, се чувства липса на подробности и излишна разтегнатост. Read more →

София филм фест, 2016 г.

siff-20-20160228

От началото на март ентусиазмът ми за кино е по-висок отвсякога, подхранван не просто от стартирането на „София филм фест“, а от наближаващата среща с великия Тери Гилиъм, който ще бъде специален гост в рамките на фестивала тази година. Освен задължителното гледане на всичките му филми на голям екран (минимум по веднъж), съм набелязал още редица други, вероятно повече, отколкото ще успея да посетя, на които реших да отделя по-обширен пост в блога.

И така, без излишни недомплъвки, иначе така типични за мен, разгледайте (въз)дългия ми списък с филми-за-гледане и такива, които горещо препоръчвам, през месец март:

1. Голямото плискане. Не знам нищо повече за филма, от видяното в трейлъра, но имената на Ралф Файнс и Тилда Суинтън са предостатъчна причина да му дам шанс.


Read more →