Tag Archives: класика

„Монахът“ – Матю Грегъри Луис

 

199127_b

Амброзио бива оставен пред портите на манастир още като невръстно дете и израства зад тях, непознал света извън стените на манастира. Поради уникалното стечение на обстоятелствата, той никога не е бил изложен на изкушенията, греховността или очарованието, излъчвани от женското тяло. Жените от висшата класа намират красноречието му, което дава по време на речите си в обителта, за така привлекателно, че Амброзио бързо се утвърждава като най-популярен сред монасите, особено що се отнася до изповедите… а изкуплението на женския дух, както знаем, лежи в изповедта. И детайлите.

Въпреки отрастването си в приют, главният герой има добра представа за онова, което се случва в света отвъд каменните стени на манастира, но подхожда към концепцията за греха с екстремно отвращение.

Тъкмо затова и падението на Амброзио изглежда твърде изкусително за Луцифер. Той изпраща Розарио, който следва да служи на протагониста като асистент. Розарио крие лицето си и се превръща в необходимост за Амброзио, само за да се разкрие като красивата Матилда на малко по-късен етап и да поеме власт над неопетнените му мисли. И тъй като „Монахът“ не е свещно писание, родено от корозирал мозък, а произведение с художествен характер, пръкнало се от ума на един ненавършил 20 години младеж, главният герой поема по пътя на грехопадението и покварата. Read more →

Неустоимото въздействие на първото изречение

af304966c2fade644d19cc2ee7f50a34

В правото си на читатели често пропускаме важни детайли от книгата, която ни е пленила в момента. Детайли, които иначе биха ни направили по-съпричастни с героите, които ни въвеждат в някакво (ново) действие или пък такива, които на пръв прочит звучат безсмислено, неуместно някак. Дали защото четем предимно в градския транспорт или по страница-две под светлината на нощната лампа преди лягане, а може би защото сме подхванали някоя класика, с чийто прочит просто искаме да се похвалим по-късно, макар да сме усвоили малко или нищо от нея. Какъвто и да е случаят, мисля че един от елементите, на които не отдаваме нужното или откровено пренебрегваме е първото изречение. Онова, което, прочетено правилно, има способността да намира специално място в читателските сърца.

Изречението, което задава тона на романа, създава мигновено напрежение, приковавайки вниманието, рисува фона, на който ще се развиват събитията или просто отеква в ума ни с необяснимо благозвучие. Разбира се, същинските майстори на разказваческото изкуство отделят време и енергия за шлифоването на всяко изречение, но тук искам да се спра само на първите. Защо са толкова запомнящи се и каква функция изпълняват.

Ако трябва да обобщим с думите на Стивън Кинг, взети от интервю с Джо Фаслър: „Контекстът е важен, а също и стилът, но добре написаното първо изречение е авторовия глас в най-чист вид. Хората често говорят за „гласа“, но в повечето случаи имат предвид просто „стил“. Гласът е повече от това. Хората четат книги в търсене на нещо. Но не идват за историята или дори за героите. Със сигурност не идват и заради жанра. Смятам, че читателите идват за гласа… привлекателият глас създава интимни отношения“. Read more →