Tag Archives: Кърт Вонегът

„Закуска за шампиони“ – Кърт Вонегът

69921_b

„Закуска за шампиони“ непоследователно разказва събитията, довели до срещата на Килгор Траут и Дуейн Хувър, самата среща и случилото се след нея. Килгор Траут е никому неизвестен автор на научна фантастика, чиято кариера се простира до последните страници на евтини списания. Дуейн Хувър е милиардер. Срещата на двамата предизвиква две събития в бъдещето: Траут печели Нобелова награда за литература, а Хувър полудява.

Докато Траут пътешества през американските магистрали, по пътя към фестивала на изкуствата, където е поканен да гостува и който ще промени живота му, в типична за Вонегът експозиция срещаме редица по-малки (незначителни за основната история) герои, представяни като главни действащи лица. Алюзията е очевидна – за всеки човек светът се върти около самия него. Това, макар и сред лайтмотивите на романа, прави огромно впечатление, заради умението на Вонегът да налива кръв в плещите на даден образ в рамките на кратък параграф или бележка.

Килгор Траут известно време съзерцава думата „ПИРАМИДА“, изписана с гигантски букви върху едната страна на камиона, с който пътува и разсъждава на глас: „Защо човек в транспортния бизнес ще кръсти камионите и фирмата си на постойки, които не са се изместили на инч от раждането на Христос?”. Следва лаконичният отговор на шофьора: „На шефа му допада как звучи“. Тези думи събуждат кратка история в главата на Траут – действието ѝ се развива на планета, където изговорените думи се превръщат в музика, защото обитаващите я същества са омагьосани от звуците… но за да функционира такова общество, властващите политици и корпорациите са създали нови, по-грозни думи, граматика и смислови структури, за да възпрепятстват създаването на музиката. С характерния прост и изобличителен стил Вонегът осмива онова, което вижда като абсурдно и порочно в настоящото състояние на цивилизацията. Войните, упадъка на изкуството в различните му форми и неугасващото желание на човешките същества да властват и да се избиват.

След излизането на „Закуска за шампиони“, Вонегът спира да публикува кратки разкази и сред читателите му се създава усещането, че се е отказал от писането изобщо, а в рецензията на „Ню Йорк Таймс“ за романа пише: „Мистър Вонегът се отказва от художествената измислица пред очите ни… когато се самоунищожава като писател, за което ни предупреждава още в средата на книгата с думите „След като разбрах какво е превърнало Америка в толкова опасна, нещастна държава на хора, които нямат нищо общо с истинския живот, реших да се откажа от разказваческото изкуство“. Read more →

„Майка Нощ“ – Кърт Вонегът

161933_b

Малко романи са будили толкова противоречиви усещания у мен. През цялото време лавирах между симпатията към Хауърд Камбъл, младши, към човечността, така характерна за всички герои на Вонегът, към огромното му сърце и недоволство от сеещата се навсякъде омраза.

Може и да е така. Като пропагандист се бях надявал чисто и просто да съм смехотворен, но в този свят е ужасно трудно да си смехотворен, защото твърде много човешки същества не желаят да се смеят, не са способни да мислят, винаги са готови да вярват, да се зъбят и да мразят. Колко много хора искаха да ми вярват!
Мислете каквото си искате за безусловната вяра, но за мен способността да вярваме, без да задаваме въпроси, е абсолютното зло. 

И малко по-късно:

Къде е злото? То е онази голяма част от всеки човек, която иска да мрази без ограничения, която иска Бог да е на нейна страна в омразата. Това е онази част от всеки човек, която намира грозотата за толкова привлекателна!
Това е онази част от имбецила, казвам аз, която наказва и унижава, и с радост обявява войни 

От друга страна, непрестанно изтъкваният факт, че той все пак е бил пропагандатор на нацистката идея в Германия стои като метална стена пред възприемането на образа му като положителен. Той е служил на злото прекалено открито, а на доброто твърде прикрито и това е престъплението на неговия живот. 

Какво би била книга на Вонегът без съкрушителната лаконичност и сарказма, които казват по-малко, отколкото оставят на въображението: Read more →

Писмата на Кърт Вонегът

kurt_vonnegut_by_cloudsfall

В средата на 60-те, университетът в Йова предлага преподавателска позиция на Кърт Вонегът. Семейството му остава да живее в резиденцията си в Кейп Код, поради което на Вонегът се налага да поддържа връзка от разстояние, от която са запазени редица писма, разкриващи причудливата личност на един от най-големите американски писатели на XX век. В писмо до жена си от 28 септември, 1965 г., описва ежедневната си рутина.

Скъпа Джейн,

В отвързан живот като моя, сънят, гладът и работата се подреждат по свое усмотрение, без да се консултират с мен. Доволен съм, че поне не ме занимават и с досадните детайли. Графикът, който са ми изработили, е следния: събуждам се в 5.30, работя до 8.00, хапвам закуска вкъщи, работя до 10.00, обикалям града, изпълнявам поръчки, посещавам общинския плувен басейн, който имам само за себе си и плувам половин час, прибирам се в 11.45, чета пощата, обядвам. Следобедите върша училищна работа – преподавам или се подготвям. Когато се прибера вкъщи от училище, около 5.30, притъпявам бурния си интелект с няколко чаши скоч с вода (бутилката струва 5 долара от местния магазин, единствен в града, за алкохол. Но пък има доста барове), приготвям вечеря, чета и слушам джаз (по радиото тук се намира страхотна музика), лягам си в 10. Правя лицеви опори и коремни преси постоянно и чувствам, че ставам по-слаб и жилав, но може и да греша. Вчера вечерта времето и тялото ми решиха да ме заведат на кино. Гледах „Шербугските чадъри“, който приех много тежко. За един отвързан мъж на средна възраст, какъвто съм аз, филмът беше сърцераздирателен. Но няма нищо. Обичам да ми разбиват сърцето. Read more →