Tag Archives: модерна класика

„Пътеводител на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс

1760556_b

„Пътеводител на галактическия стопаджия” ще ви спука от смях, при това цели два пъти! Стига, разбира се, да успеете да се съберете и надуете след първия.

Ако вече сте чели най-полезната и надеждна книга във Вселената, знаете какво имам предвид. Ако пък не сте я чели, сигурно знаете, че не знаете какво имам предвид. Но в случай, че не знаете, че не знаете, то вероятно сами криете незнанието си от себе си, а това може да завърши зле за вас, така че ви съветвам да се изясните.

Ако още не сте полудели, НЕ СЕ ПАНИКЬОСВАЙТЕ! Read more →

Безупречният шедьовър „Възмущение“ – Филип Рот

vyzmushtenie3

С помощта на спестени социални контакти в неделя и книгата, за която е следният текст, установих две неща: Филип Рот е гений, „Възмущение” – изключителен кратък шедьовър!

Маркъс Меснър е деветнайсетгодишен младеж, затънал в блатото, разделящо наивното момче от осъзнатия мъж. Отраснал в Нюарк, от малък разнася поръчки на клиентите на баща си – кварталния касапин. Маркъс е привикнал с безкрайната, уморителна работа, а също и на литрите стичаща се от заклани животни кръв, макар че никога няма да се научи да я харесва, нито дори да бъде безразличен към нея. Изряден отличник в училище, а по-късно и в университета, главният герой знае, че работата трябва да се върши, макар понякога да е неприятна, какъвто е случаят с обезкостяването на пилета:

Цепваш трътката и напъхваш дланта до китката, сграбчваш червата и вътрешностите и дръпваш навън. Read more →

Дванайсет гениални истории, „Дванайсет странстващи разказа“ – Габриел Гарсия Маркес

101508_b

Пускам думите магически реализъм във въздуха, затварям очи и първият образ, който ме поглежда изпитателно от обратната страна на клепачите ми, е този на Маркес. Винаги е било така, макар да не бях сигурен какво точно представлява този жанр.

Първо го познах в „Сянката на вятъра”, а най-сетне се случи да прочета и нещо от първооткривателя му.

По себе си съдя, че когато е налично свръхестественото, действителността остава по-назад, защото ни е добре позната, недостатъчно вълнуваща. Но с прекрасния си поетичен език, Маркес създава готическа атмосфера, добавя тъмни сенки и няколко капки магия, а преживяванията на героите си ситуира тъкмо в центъра, акцентира върху тях.

Започна ли да пиша за различните сюжети само ще ви разваля удоволствието от четенето. Аз най-силно симпатизирах на господин президента от „На добър час, господин президент”. „Самолетът и спящата красавица”, пък, е историята на несподелен романтичен момент, точно от любимите ми, а „Светлината е като водата” показва причудливата възприемчивост на децата за всичко чуто и заобикалящо ги. Read more →

Вълшебният и неповторим „Момчешки живот“ – Робърт МакКамън

momcheshki-zhivot

„Момчешки живот” е шедьовър, който тепърва ще подарявам и ще препоръчвам всячески.

Наскоро спорех с приятел за обема на книгите и как великите автори могат да съберат онова, което искат да кажат, на не повече от 200 страници. Не съм съвсем положителен. Най-ценните ми книги са 400+ страници, а още като малък майка ми повтаряше, че „умните неща ги пише в дебелите книги”. В дългите романи героите оживяват. Ако на 200 страници се събират една-две гениални идеи, то на 500 могат да се разпрострат няколко живота. А се оказа, че 600 страници са достатъчни за вълнуващата история на едно детство.

Зефир е малко градче, съществуващо напълно самостоятелно и изолирано от останалия свят. И подобно на всички малки градчета, и тук възрастните вярват в странни суеверия, причудливи призраци се лутат по шосето, а необятната гора крие Бог-знае-какво. Големите си вършат тяхната „голяма работа”, докато децата, следвани от верните си кучета, се надбягват с вятъра, за да полетят сред пухкавите облаци на лятото. Гонят залези и наблюдават звездното небе от верандите на къщите си. Търсят отговори на въпроси, дочути в бръснарницата или се опитват да се справят с поредната инвазия на добре познатите побойници. Такъв, накратко, е момчешкият живот(но „Нали разбирате, това е също така и момичешки живот”), разказан с цялата му пъстрота и вълшебство от Кори Макенсън. Read more →

„Боен клуб“ – Чък Паланюк

 Аз съм Кипящият гняв в кръвта на Джо

500_boen_klub_booktraffic_era

Преди да започнете да четете този текст трябва да съм сигурен, че съзнавате факта, че всички ние сме консуматори. Ако се опитвате да си втълпите, че не сте, спрете да се самозалъгвате. Искаме или не, всички човеци рано или късно развиваме сантименти към разни материални боклуци. Някои не могат да съществуват без дрехите в гардероба си, други се привързват към своя диван или телевизор, трети се пристрастяват към компютъра, уредбата или телефона си.

„Купуваш си мебели. Казваш си: „Това е последното канапе, което някога ще ми потрябва в живота”. Купуваш го, после една две години си доволен, че дори и да се обърка нещо, поне си оправил положението с канапетата. После – точният сервиз от чинии. После – идеалното легло. Завесите. Килимът.

После попадаш в капана на хубавичкото си гнезденце и ставаш собственост на нещата, които едно време бяха твоя собственост.” Read more →

„Пътят“ – Кормак Маккарти

168827z„Пътят” се нареди сред най-любимите ми книги едва за ден, още преди да приключа с прочита. Също както „Невидимите кризи” малко по-рано тази година и „На западния фронт нищо ново”, наред с „Обратният път”, които прочетох през 2012.

В своята същност „Пътят” е доста абстрактен роман. Стените на познатия ни свят чезнат зад слоеве пепел, от човешката популация не е останало почти нищо, а малкото оцелели са се превърнали в свирепи канибали. Но каква е причината за апокалипсиса никъде не се споменава. Няма нито едно име на личност в цялата книга. Диалозите между двамата главни герои са болезнено лаконични и праволинейни.

Обикновено изброеното сигурно щях да впиша в графа „минуси”, ала в текущия случай е другояче.

Едно момче и един мъж. То е неговото сърце, а той е крепител на надеждата. Да се влюбиш, да бъдеш амбициозен, да вярваш и да се терзаеш над проблеми от всекидневието си. Пари, спомени по отминали времена и загубени светове, грижи за външния вид. Какво значение има всичко това, когато светът се е свършил? Когато нищо вече не може да бъде съкровено, сантиментално или естетически издържано. Read more →

„Когато бях петгодишен се самоубих“ – Хауърд Батън

366497

Книгите, разказани през призмата на детския поглед, са рядкост, а когато са написани добре имат силата да отнасят глави. „Пир в бърлогата” беше покъртителна, както сам Тотчли би я нарекъл, но „Когато бях петгодишен се самоубих” вдига летвата на съвсем друго ниво.

Главен герой е осемгодишният Бърт, който вечер затваря вратата на гардероба по петдесет пъти, защото така е по-затворена и чудовищата не могат да го нападнат, докато спи. Своята история той пише по стените на Тихата Стая. Тя е част от рехабилитационен център за деца, където Бърт е прибран след като преживява нещо злополучно. През погледа на гневно момче, което не разбира езика и маниерите на възрастните, а собственият му свят е съставен от въображаема материя, всички герои в книгата са отрицателни. Дори за приятелите си не си криви душата и смело ги убива с думи.

Да, на Бърт често му се иска да убие някого, а причини за това също се намират:

Read more →