Tag Archives: нехудожествена литература

„Има крокодили в морето“ – Фабио Джеда и Енаятолах Акбари

13743

„Има крокодили в морето” щеше да е вълнуващ детско-юношески роман, ако не бе с подзаглавие „Истинската история на Енаятолах Акбари”.

Историята на малкия афганистански бежанец, растящ в ръцете на несгоди и премеждия, преминавайки през различни държави, щеше да е шеметно приключение, но фактът, че Енаятолах е преживял всичко, събрано между кориците, превръща книгата в автентичен разказ-откровение, лишен от сантименти.

Още в първите страници разказвачът е така спокоен и умерен, сякаш да си десетгодишен, толкова дребен, че можеш да се побереш в контурите на цифрата 1, и да търсиш подслон в неизвестна страна, сред хаоса на стотици непознати, е съвсем в реда на нещата. И тъкмо защото главният герой не съди никого, а просто споделя, историята му ме накара да се срамувам от сее си. Защото си спомних, че когато аз бях десетгодишен(с Енаятолах сме на почти еднаква възраст) имах всичко необходимо за едно щастливо детство, но, например, мрънках да си имам телевизионна игра. В същото това време той е работел къртовски в най-мизерните условия на строеж в Иран. И неизменно се запитах с какво съм заслужил всичко това и защо съм се родил тук, а той – там. Read more →

„Как да излекуваме фанатик“ – Амос Оз

fanatikЕто една книжка, която с удоволствие бих препоръчал на всеки.

„Как да излекуваме фанатик” съдържа 2 лекции, заедно с едно интервю, което Амос Оз дава по телефона през 2005 година. И всичко е събрано на 79 страници.

„Между правото и правото” е съсредоточен върху Арабско-израелския конфликт, за който, признавам си, не знаех нищичко. Всъщност проблемът, доколкото успях да го разбера след едночасов Гугъл сърч, не е комплексен, но въпреки това лесно решение няма, когато и двете страни са прави за себе си. Предложените от писателя възможности и прилежащите им аргументи, макар и логични, ми се струват неосъществими. Все пак си заслужава да се прочетат, най-малкото провокират рационална мисъл.

Несъмнено по-интересен ми бе текстът, чието заглавие е на корицата. Тук вече Оз не само е красноречив, но и невероятно семпъл. След като прави отлична аутопсия на фанатизма, той изтъква няколко „мерки за защита”. Read more →

Фундаменталното значение на „Пулсът на Слънцето“ – Боб Бърман

picture_943

Ако приспивно-скучната училищна програма ме е научила на нещо, то е, че за да бъде защитаваният аргумент разбран от аудиторията, той трябва да е съпътстван от умерено чувство за хумор. Вярвам, че това е от съществена важност за популяризаторите на науката. Защото всички гледаме на науката, като на безкраен сбор от факти, който се увеличава ежедневно. Зубренето е бреме на учениците и ние, завършилите, можем само да ги милваме със съжалителни погледи.

С присъщия на човек интерес към разгадаване на мистерии и подредба на пъзели, Боб Бърман  разказва за Слънцето, за неговото влияние върху нас и драгоценната ни планета Земя. Пътуването започва от Древността, с нейните славни и безславни мислители и философи. Иронията е, че най-често имената, запомнени през вековете, са направили погрешни изводи, наблюдавайки звездите и търсейки мястото ни във Вселената(извинете клишето), но въпреки това моделите, измислени от тях, са просъществували, а църквата дори е догматизирала някои от тях. Пример за това е най-прочутият от древните гърци – Аристотел, чийто геоцентричен модел на вселената възпрепятствал научния напредък с две хилядолетия. Read more →

„Вселена от нищото“ – Лорънс М. Краус

От малък си нося подчертаната страст към звездите, планетите и космоса в един от джобовете на якето. Рядко съм я показвал пред други хора, защото не претендирам, че разбирам нещо от космология и физика, да не споменаваме пък сложни думи като квантова механика, теория на струните, виртуални(които нямат нищо общо с интернет пространството) частици и прочие.

Затова сега трябва да щриховам образа на Лорънс Краус, понеже е един от първите космолози, благодарение на които разбиранията ми значително се надграждат. Това е истинска, рационална наука, но за разлика от писаните трудове на големите умове, които сме свикнали да четем за университета, тук всичко е поднесено далеч по-опростено и увлекателно. Авторът на „Вселена от нищото” е истински гений в пълната светлина на понятието. В своята малка по обем книга успява да обясни и разкаже физични теории и фундаментални изследвания на съвсем достъпен език, с умерена доза хумор.

За да разясни какво точно е това „нищо”, от което произлиза вселената, Краус ни повежда на пътешествие, където в хронологичен и градивен ред научаваме от кой вид е нашата вселена.

Read more →