Tag Archives: сборник

„Центурия“ – Джорджо Манганели

182835_b

„Центурия“ не бива да се чете без почивка!

Джорджо Манганели е същински джентълмен до върха на перото си. Още от разказ „Едно“ (… човекът, който пише писмо до друг) авторът ще пристъпи в личната ви читалня.

Моментът, когато долавяте чуждо присъствие около себе си, точно съвпада със смразяващия миг, в който усещате допира на ръка върху рамото. Извъртате се смутено и го виждате. Един облечен в сиво господин с бомбе на главата си, което ще свали в знак на уважение и благоприличие. По-късно, докато раздумката напредва, ще ви хрумне, че изреченията му са въздългички, макар разказите да са неутешимо кратки. И тяхната структура често напомня маниера на класиците.

Уважаемият господин ще ви оплита в словесни мрежи или стремително ще дърпа струните на собствената ви убеденост по текущия казус, като се позовава на двусмислена символика и озадачаващи метафори. Докато разказва история след история, приковал цялото ви внимание, той неизбежно ще моделира парадокси, които остават да се реят из пространството между двама ви. Настроенията ви ще лавират между крайна посърналост, окриляваща радост и тиха меланхолия. А когато прозрете провокацията зад някои питанки, които Манганели предварително си е оставил и изпитате черния хумор с нервните окончания по врата си, едва тогава ще ви осени, че господинът звучи малко отдалечено, някак студен, абстрактен и наред с това съумява да е автентичен, човечен. Read more →

Енигматичният и разочароващ „Гошко“ – Силвия Чолева

big-S_Choleva_1koritsa_web

Откакто Жанет45 издадоха „Гошко”, срещам енигматичната й корица в метрото, автобуса и из подлезите на СУ. Веднъж я четеше възрастна дама, после жена пред магазина си, явно отегчена от липсата на клиенти, беше забола нос между страниците, а друг път момиче насред блъсканицата на 280. Е, след такава симулирана реклама нямаше как да не се поинтересувам от петнайсетте истории.

Силвия Чолева познава различните измерения на самотата. Това е най-силната страна на „Гошко” и единствено благодарение на нея успях да дочета сборника. Безвъзвратната, тиха и неутешима самота на старците („Диригентът”, „Името”), децата, неразбрани или отритнати („Черешово време”, „Сънища”, „Сестра”). Кризата на средната възраст и прилежащата й самота („La vie en rose”), и двамата влюбени, вглъбени един в друг, откъснати заедно от заобикалящия ги свят („Гарата”). Read more →

Защо пък „Кравата е самотно животно“ – Давид Албахари

kravata-e-samotno-zhivotno

При последното си гостуване в България, Етгар Керет разказа история, която ми помогна да захвърля глупавото схващане, което с математическа последователност ни повтаряха в училище, че всичко в литературата трябва да се тълкува и е задължително да се обясни с думи. Керет разказваше за летище, някъде из Азия, където млади хора раздавали листчета хартия със записани кратки стихчета на тях. И писателят сподели, че за него това е поезията. Усещане. Вземаш си листче, прочиташ го, смачкваш и изхвърляш. Толкова е просто. Малко вероятно е да запомниш написаното, но чувството остава. След това и аз започнах да чета поезия, а също така се влюбих в кратките разкази.

Въздействието на микроразказите на Давид Албахари е подобно. По половин, най-много една страница, те са само тръпка, мимолетен носталгичен спомен, капка меланхолия. Мисълта започва и в един момент увисва във въздуха, където се оставя да бъде уловена от читателя, който сам да я моделира според гъвкавостта на въображението си. Много вълнуващо!

Разказът „Маса” се състои само в едно изречение, но може да е едновременно ужасяваща история на сериен убиец, семейна сага, натъпкана с черен хумор или пък фантастика, в която главният герой открива, че извънземните не използват лъжици:

От всички предмети на масата само един не е остър Read more →

Загадъчни усмивки, смесени чувства „И всичко стана луна“ – Георги Господинов

430x661След „Невидимите кризи” и „Естествен роман” очаквах новата книга на Георги Господинов с препускащо нетърпение.

И имах късмета да съм сред първите, които я прочетоха, когато новоотпечатаните бройки пристигнаха в шатрата на Жанет45 във Варна. Грабнах си сборника, откраднах стола на някой, имал неблагоразумието да го остави без надзор, и обърнах на съдържанието, за да си избера с кой разказ да започна. Правилно, харесва ми да чета сборници хаотично, дали за да пренебрегна труда на човека, потрудил се да ги подреди или защото ми е приятно сам да се изненадвам – не зная. Наречете ме бунтар, ако щете. Read more →

Естетически красивото в ужаса на „Кървави книги“ – Клайв Баркър

kyrvknigit13

Страхът е емоция, също толкова силна и привлекателна, за някои от нас, каквато е любовта, например, за други. Ужасът има своето очарование. Четенето на тъмно, с фенер в ръка или на нощна лампа, придружено от затаен дъх и прескачане на сърдечен ритъм, когато организмът ни споделя, че има нужда да се отпусне. Дяволито ни подхвърля, че трябва да го съпроводим до тоалетната. Да се откъснем от защитата на топлата завивка и да излезем в хладния коридор, където от тъмното се чуват сподавени шумове, привиждат ни се искрящо бели и изпилени зъби, разтегнати в чудовищни усти, а точно преди да натиснем дръжката на вратата, като че ледени вълни обливат тялото ни…

Описаното ми се е случвало неведнъж в компанията на Кинг, на Лъвкрафт и По. Тримата са написали десетки брилянтни и страховити истории, затова бе неизбежно да се запитам:

„Какво е по-различното при Клайв Баркър, с какво ме плени в кутията си?“

Read more →

„Асамтой“ – Етгар Керет

Вие луди ли сте?

Отговорете честно, ако не на мен, то поне на себе си. Едва след това се замислете дали да опитате от Керет(е, и след като прочетете ревюто, разбира се). Защото той е толкова оригинален, че някои ще го сметнат за откачен. Разказите му са самата дефиниция за шантавост.

Обожавам оригиналните и остроумни идеи в каквито се сетите техни превъплъщения. Винаги успяват да разчупят баналното, сивото, онова, дето сме свикнали толкова с него, че чак ни кара да се чувстваме ограничени, едва ли не затворени. И усещането, когато даден автор ти представи нов поглед върху добре познатото старо. Знам, повечето читатели сме го изпитвали,но при израелския писател нещата стоят по-различно в един аспект. Той е абсолютно самобитен.

Read more →

„Невидимите кризи“ – Георги Господинов

Кой е Георги Господинов?

Аз имах удоволствието да се запозная с мъж, който носеше същото лице, като човека, който ви гледа от задната корица на „Невидимите кризи”. Стиснахме си ръцете, разменихме усмивки, подписа ми книгата. Знам, виждали сте го по телевизията, чели сте интервюта, които е давал за различни списания и вестници. Все правдиви факти, доказващи физическото му превъплъщение. Но аз все още не мога да повярвам, че го открих като писател. Като абсолютно любим свой писател, който ще стои на 1-во място в личния ми топ дълго време. Ще се опитам да ви обясня последното.

Георги Господинов пише за неща, които живо ме интересуват. Веднъж ме изгарят, друг път простичко им се радвам. Понякога ме дразнят, защото не успявам да ги осмисля. Събуждам се с мисълта за Тях. Вечерно време лягам и се отпускам под дебелия юрган, а Те се наместват удобно между гънките на мозъка ми.

Read more →