Tag Archives: Стивън Кинг

Лудостта е само въпрос на степен в „Гняв“ – Стивън Кинг

1254.200

Когато си момче и растеш сред грижите на свръхчувствителна майка и баща, който търси в очите ти отражение на себе си – събирателен образ на класическия „мъжки” нрав, – несъмнено идва сутринта, когато малко след 9:00 часа превърташ. Тогава вземаш от училищното си шкафче револвера, по-рано откраднат от ловджийската екипировка на баща ти и влизаш в класната стая, за да освободиш един куршум от самостоятелната му килия в барабана на револвера. Куршумът разкъсва тънката кожа, пука черепа и потъва в мозъка на учудената учителка, за да започне най-странният ден в училище.

Защо не побягнаха, Чарли? С какво ги задържа? Хората продължават да ме питат за това, страхливо, сякаш имам очи на демон. Не им обръщам внимание. Предпочитам да не говоря за онова, което се случи през тази злополучна сутрин в стая 16. Ще ме разберат ли, ако им кажа, че децата са привикнали с насилието — юмручните схватки във физкултурния салон, боксовите мачове в Луистън, тупаниците по телевизията, убийствата по филмите. Поне половината от децата в нашия клас присъстваха, когато едно момиче заля свещеника с пилешка супа пред близката закусвалня. Убийството на Дъртата читанка бе само една брънка в тази безкрайна верига от насилие. Read more →

Непоносимото „Сияние“ – Стивън Кинг

1258.max

Колкото зловеща и ужасяваща да е „Сияние”, тя все пак е едно семпло изследване на героите. Обикновено семейство, с прилежащите му проблеми, извадено от обществото и поставено в необикновен и потискащ хотел.

Джак Торънс е бивш алкохолик, доскоро подвизаващ се като гимназиален учител, докато благодарение на забележително избухливия си нрав успява да пребие един от своите ученици. Заради неравностойното положение, в което поставя жена си и малкия си син, Джак приема работа като пазач в отдалечения и самотен хотел „Панорама”, където семейството ще прекара зимата. Отлична възможност за пиесата, върху която Джак работи отдавна, но чийто край продължава умело да се крие в ъгълчетата на ума му, а също и достатъчно свободно време за него и Уенди да помислят върху отношенията си. Макар да го подозират, те все още нямат понятие от способностите на малкия Дани, който иска думата развод да спре да се изписва в главите на родителите му. Read more →

„Мизъри“ – Стивън Кинг

Стивън Кинг отдавна се превърна в един от любимите ми автори, наред с Едгар По и Бредбъри. Това, което харесвам при него е, че на фона на всичките ужасии и гадости изпъкват непознати ни черти от човешкия характер и от собствената ни същност. Поставяйки средностатистическия човек в обикновена за бита ни сцена, Кинг добавя свръхестествен елемент и следи развитието на героя, ответните му реакции към случващото се.

В „Мизъри” нещата стоят другояче.

Книгата разказва за писателя Пол Шелдън, който претърпява автомобилна катастрофа и бива намерен, а по-късно и спасен от милата и усмихната Ани Уилкс. Тя сама се обявява за „най-голямата почитателка” на серията любовни романи за героинята Мизъри, чийто автор е Пол. Той обаче, отдавна се е отказал от тази поредица, за която смята, че не струва и когато споделя това на своята спасителка, тяне остава доволна.

Read more →