Tag Archives: Magica

Самобитната и неустоима атмосфера на „Морелси“-те – Чайна Миевил

182153_bЧайна Миевил сбъдва едно детско желание с „Морелси”

и затова приех книгата малко по-лично. По същата причина ме подразни и изтъкването на факта, че историята е алтернативна на „Моби Дик”, „Островът на съкровищата” и куп други класики, на които авторът тъй или иначе е отдал дан в „Благодарности”-те. Вярвам, че това е достатъчно и няма нужда по училищен маниер да дъвчем имена на класици. Поне в текущия случай наистина не бива!

Разковничето на „Морелси”-те е думата стиймпънк*

която не се споменава на нито едно място от разказвача, затова пък значението й е изпълнило света. А той е така увлекателно шантав и невероятен. Безчет релсови линии, простиращи се навред по земята и водещи своите пътешественици към бреговете на различни страни и култури. Движението изцяло се осъществява с влакове, понеже е немислимо човек да се разхожда по сухата земя, в чиито дълбини живеят, крият се, дебнат и ловуват чудовища в най-причудливи форми и размери. Read more →

Левиатанът „Слепоглед“ – Питър Уотс

d181d0bbd0b5d0bfd0bed0b3d0bbd0b5d0b4

Възхитителното при „Слепоглед“ е способността на Питър Уотс да съчетае жестоките си представи за Първия контакт с последните прозрения на науката и да създаде левиатан, за прочита на който отделих приблизително двайсет часа.

Годината е 2080. Човечеството преживява поредната технологична революция, където болните и родените с недъзи са способни да се ремонтират, а здравите – да се оптимизират. Макар все още закотвени на Земята, хората все пак пътуват и изследват необятния Космос, а посредством научните постижения са проектирали и създали място, което наричат Небесата. Гротеска материализация на Рая, където се складират и поддържат единствено мозъците на умрелите, и където близките им могат да ги посещават, за да свързват съзнанията си. Самите срещи се състоят на измислено място, родено в представите на умрелия.

И така, докато един ден хиляди извънземни тела се появяват в небето над познатия свят, снемат мащабен кадър на Земята и изгарят в атмосферата й. Неусетно е настъпил моментът за Първия контакт, затова екипаж от четири човешки тела и един вампир бива изпратен на ръба на Слънчевата система, където преди отприщването на тяхната история, те ще преживеят агонията на възкресението… Read more →

Консистенция от кръв, мозъци и кости в „Градска готика“ – Брайън Кийн

gradska_gotika_cover

„Градска готика” е сбъдната мечта за истинските фенове на жанра ужаси!

Шестима бели младежи отиват на рап концерт в гето, някъде из Филаделфия и когато тръгват обратно към вкъщи, колата им се поврежда насред слабо осветена улица. На близкия ъгъл изниква група тъмнокожи момчета, които решават да се пошегуват с разглезените деца на провинцията, но последните не схващат майтапа. Един от тях крясва „Шибай се, негро!” и побягва шеметно, следван от компанията си. Децата нагазват в плътния мрак, разстлал се под зловещата къща в края на улицата, където предстои ужасът да се материализира и страхът да кипне кръвта им.

Признавам, че „Градска готика” е първият роман от жанра сплатърпънк, който чета. И откровено казано, тази книга е същинско предизвикателство за психиката и стомашно-чревния такт, дори за маниак на зловещи истории в мрачен, готически стил. Героите не са особено оригинални и развитието им е осакатено за сметка на супата от кръв, екскременти и месо, която с всяка страница става по-пикантна и покъртителна. Read more →

Емблематичното „Свърталище на духове“ – Шърли Джаксън

163913_b

За пръв път видях „Свърталище на духове” преди година и оттогава попадам на нея през толкова кратки времеви интервали и съм почти сигурен, че книгата ме преследваше. Три неща безотказно ме привличаха към нея. Заглавието, готически издържаната корица и фактът, че е част от поредица „Magica”, която досега не ме е разочаровала. Разлистих първите страници, само за да видя, че преводът е на Светлана Комогорова-Комата. Така, накратко, стигнах до момента, когато очакванията ми към романа на Шърли Джаксън не се побираха между буквите на думата „малки”.

Във въздуха на суеверното селце Хилсдейл се стелят зловещи легенди за отдалеченото имение Хил Хаус и хората яростно гонят всякакви помисли за порочната къща. Доктор Джон Монтагю, провокиран от странните митове около къщата, кани трима непознати – самотната Елинор, красивата Теодора и суетния Люк, – да се присъединят към него в изследването на Хил Хаус. Четиримата започват поетапна обиколка на просторните стаи, заплашващи да ги погълнат. Вратите се оказват негостоприемни и бързат да се треснат, бъдат ли оставени отворени, а на входа на детската спалня има няколкомилиметрова площ, където температурата е драстично по-ниска, макар никой термометър да не засича студа. И ако това ви се струва зловещо, почакайте само да падне нощта… Read more →

Вълшебният и неповторим „Момчешки живот“ – Робърт МакКамън

momcheshki-zhivot

„Момчешки живот” е шедьовър, който тепърва ще подарявам и ще препоръчвам всячески.

Наскоро спорех с приятел за обема на книгите и как великите автори могат да съберат онова, което искат да кажат, на не повече от 200 страници. Не съм съвсем положителен. Най-ценните ми книги са 400+ страници, а още като малък майка ми повтаряше, че „умните неща ги пише в дебелите книги”. В дългите романи героите оживяват. Ако на 200 страници се събират една-две гениални идеи, то на 500 могат да се разпрострат няколко живота. А се оказа, че 600 страници са достатъчни за вълнуващата история на едно детство.

Зефир е малко градче, съществуващо напълно самостоятелно и изолирано от останалия свят. И подобно на всички малки градчета, и тук възрастните вярват в странни суеверия, причудливи призраци се лутат по шосето, а необятната гора крие Бог-знае-какво. Големите си вършат тяхната „голяма работа”, докато децата, следвани от верните си кучета, се надбягват с вятъра, за да полетят сред пухкавите облаци на лятото. Гонят залези и наблюдават звездното небе от верандите на къщите си. Търсят отговори на въпроси, дочути в бръснарницата или се опитват да се справят с поредната инвазия на добре познатите побойници. Такъв, накратко, е момчешкият живот(но „Нали разбирате, това е също така и момичешки живот”), разказан с цялата му пъстрота и вълшебство от Кори Макенсън. Read more →

Срещу демонично обсебване или психична болест се бори „Заклинателят” – Уилям Питър Блати

7313941034_b2203712c0_z

Жанрът „Ужаси” си има специфична публика, състояща се от хора, които тръпнат да четат истории за кървящи мозъци, разкъсани сухожилия, блеещи зомбита, озъбени демони и прочие гадории. Оттам и славата на феновете, че са социопати, дебнещи в тъмното, за да ловуват новородени човешки деца.

Но има отделни произведения в жанра, с които и „обикновеният” човек може да му даде възможност.

Блати разказва историята на световноизвестната актриса Крис Макнийл и нейната дъщеря Ригън. Животът на първата се случва на снимачната площадка, а малкото си свободно време посвещава на детето. Ригс е добродушно и невинно дванадесетгодишно момиче, което поставя майка си на пиедестал, има афинитет към комиксите, а напоследък се е заловило да си играе в мазето с една дъска за спиритически сеанси. Липсата на приятели(или нещо друго?) я дарява с мистър Хауди. Отначало той е само безобиден и съвсем въображаем, докато в един миг, явно отегчен от скучните игри, започва да вдига адски шум, а разни окултни книги изчезват от масата в кухнята, за да бъдат открити след седмици на рафта в библиотеката.
Read more →

„Z-та световна война“ – Макс Брукс

Не зная колко от вас вярват в паралелни светове, но аз понякога си мисля какво ще е, ако ги има. Чисто хипотетично, нека предположим, че такива съществуват(дано поне в един от тях мога да танцувам), значи „Z-та световна война” се е случила и Макс Брукс е дошъл в нашето пространство и време, за да ни я разкаже.

Трудно е да си представим, че само един-единствен ум е способен да измисли история с толкова широк спектър. Мащабите на книгата буквално обхващат цялото земно кълбо, а героите са хора с най-разнообразни професии, физически характеристики, морал и стремежи.

Руснаците си имат своя вожд, САЩ е най-могъщата машина във вселенски мащаб, Китай яростно и със сетни сили пази своята култура и обичаи, Индия си е шантава, Израел се е окупирал и затворил в себе си, като цели да ограничи вируса извън площта си. И, разбира се, всички плюят и дискриминират Африка, защото отначало смятат, че зомбитата са се пръкнали оттам. Съвсем като Земята, която познаваме, нали?

Read more →