Самобитната и неустоима атмосфера на „Морелси“-те – Чайна Миевил
Начало
Ревюта
Други писаници и статии
Пиши ми
Чайна Миевил сбъдва едно детско желание с „Морелси”
и затова приех книгата малко по-лично. По същата причина ме подразни и изтъкването на факта, че историята е алтернативна на „Моби Дик”, „Островът на съкровищата” и куп други класики, на които авторът тъй или иначе е отдал дан в „Благодарности”-те. Вярвам, че това е достатъчно и няма нужда по училищен маниер да дъвчем имена на класици. Поне в текущия случай наистина не бива!
Разковничето на „Морелси”-те е думата стиймпънк*
която не се споменава на нито едно място от разказвача, затова пък значението й е изпълнило света. А той е така увлекателно шантав и невероятен. Безчет релсови линии, простиращи се навред по земята и водещи своите пътешественици към бреговете на различни страни и култури. Движението изцяло се осъществява с влакове, понеже е немислимо човек да се разхожда по сухата земя, в чиито дълбини живеят, крият се, дебнат и ловуват чудовища в най-причудливи форми и размери.
Още в първите страници разказвачът пъстро описва шума от тракането на колелата по релсите, пуфтенето на локомотивите, разместването на пластовете почва, когато приближава създание със стряскащи размери и така моделира атмосферата. ( Най-ценната и впечатляваща съставка на книгата ). Именно инверсията на вода-земя и фактът, че след тези първи страници трополенето на релсите преследва повествованието неотлъчно, придава автентичност и самобитност на Чайна Миевил. Така той става несравним, просто защото, поне доколкото аз се сещам, подобен (вълнуващ) свят не е създаван преди.
Влакове, древни и не чак толкова останки, търсене на забулени в миналото тайни и съкровища
и три дръзки, любопитни деца, чиято страст към приключенията е несломима. Около тях се роят и колоритните екипажи на разнообразни, по своята употреба, влакове. Къртоловци, търсачи на останки, търговци, пирати, военни…
Въображението на Миевил се простира до самите граници на фантастичното
и затова книгата се е поместила в жанра на детско-юношеската литература. Вярвам, съдейки по себе си, че всяко дете неистово се вълнува от добре разказаната и различна история. Преди години не ми пукаше за поуката, нито за дълбоките характери и терзанията, проникновените мисли и разсъждения на героите. Просто търсех нова история, приключение, ситуирано в съвсем непознат ми свят, с главозамайващи обрати и великолепни чудовища. „Морелси” е точно това! (Наистина страхотни чудовища). Можете да я прочетете със същия детски блян и да се влюбите, също като мен или да пуснете страниците през погледа на възрастен и да ми кажете колко приличала на други книги. Във втория случай най-вероятно ще си загубите времето и ще пропуснете сами да запълните „дупчиците” в света, за които авторът само намеква и оставя на читателя сам да запълни.
* Стиймпънкът е поджанр на научната фантастика, за който е характерно изобилието на парни машини, предмети, слепени от останки и историите обикновено са ситуирани в алтернативни светове, стигнали в развитието си до „нашия“ 19 век. В deviantart има чудесни галерии с изображения и снимки , ако искате да добиете представа.
Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *
Коментар:
Име *
Имейл *
Интернет страница
разкази
фентъзи
фантастика
детско-юношески
драма
драматургия
други
криминален
любими
магически реализъм
наука
поезия
трилър
ужаси
„Нула К“ – Дон ДеЛило
90-годишната мъдрост на „Мечо Пух“
„Периодичната система“ – Примо Леви
Нoв трейлър на „The Bad Batch“ с Джейсън Момоа Операция Кино , 15.04.2017
Солиден том фантастика от онова време Книголандия , 14.04.2017
Пътешествие из времевия лабиринт на „Аркадия” Четецът , 12.04.2017
Малката русалка ряпа да яде, дайте път на „The Little Homo Sapiens Scientist“ – S. L. Huang Книгозавър , 06.04.2017
Не „Само за напушени“ на Радослав Парушев Литературата Днес , 07.02.2017
Марк Хадън - "Странна случка с куче през нощта" Lammoth , 14.01.2017
penzata за Неустоимото въздействие на първото изречение
Жор за Неустоимото въздействие на първото изречение
Tami за „Боен клуб“ – Чък Паланюк
Александър Белтов за Какви са границите на човешкото и „Мечтаят ли андроидите за електроовце“ – Филип Дик