Извратеното очарование на безнадеждността в „Кървави книги” (том 2) на Клайв Баркър
Начало
Ревюта
Други писаници и статии
Пиши ми
Клайв Баркър. Ако можех да подреждам думите по маниера на автора, сигурно щях да успея да ви опиша колко любима ми стана прозата му. Агония, безнадеждност, терзания и ужас, очертани посредством ясен, кратък, а на места и чудно-поетичен език(тук с благодарност трябва да споменем и името на преводача Иван Атанасов).
Сами по себе си разказите са по-различни от тези в първия том. Макар гротеската чудовищност, черният хумор и мрачната атмосфера да са все така неделима част от сюжетите, тук все пак си личат кога хапливи подхвърляния, кога намеци, свързани с обществени, общочовешки и междуличностни проблеми. Ала не си помисляйте, че книгата е философска по какъвто и да било начин. Не. Просто увлекателно написани истории с присъствието на немалко насилие и любопитни герои.
Ужас – разказ за същността на страха и за рисковете от това да си играеш със страховете на другите.
Адска надпревара – тук особено ми допадна действието, защото ми напомни на любимият ми роман на Стивън Кинг – „Дългата разходка”. Движи се, за да оцелееш.
Джаклин Ес – последна воля и завещание – обожавам, когато разкрепостени писатели, какъвто е Баркър, събарят и тъпчат безумни стереотипи, какъвто е и онзи, дето разправя, че жените са по-слабият пол.
Кожите на бащите – докато четях страшно се кефех на идеята за дяволското начало и за шантавите оргии. Лично аз открих идея-две, които ми се сториха много скандализиращи. Препоръчвам!
Нови убийства на улица „Морг” – реверансът към Едгар По е написан майсторски и съвсем осезаемо се чувства финесът на „бащата на готиката”.
Клайв Баркър отново ще ви опише немислими гадости, ще ги видите, ще ви позволи да ги пипнете, а ако се отвратите, то ще е от осъзнаването, че цялата работа всъщност, по някакъв извратен начин, има своето очарование и е започнала да ви допада.
Други ревюта:
Габи за „АзЧета“
Shadowdance
Литературната видрица
Веси Славова
Бран в „Тъмния ъгъл“
Христо в „Книголандия“
Ламота в „Сладоледоландия“
Едно чудно фентъзи място
Ана Хелс в своето фентъзийно кътче
„Библиотеката“
Pingback: Клайв Баркър (5 октомври 1952 г. – ) | Media Marketing
Pingback: Клайв Баркър (5 октомври 1952 г. – ) | Издателски бизнес и маркетинг
Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *
Коментар:
Име *
Имейл *
Интернет страница
разкази
фентъзи
фантастика
детско-юношески
драма
драматургия
други
криминален
любими
магически реализъм
наука
поезия
трилър
ужаси
„Нула К“ – Дон ДеЛило
90-годишната мъдрост на „Мечо Пух“
„Периодичната система“ – Примо Леви
Мумията / The Mummy Операция Кино , 11.06.2017
Седмият мор от миналото заплашва настоящето Книголандия , 10.06.2017
Япония: Харуки Мураками - "Хроника на птицата с пружина". Lammoth , 01.05.2017
Пътешествие из времевия лабиринт на „Аркадия” Четецът , 12.04.2017
Малката русалка ряпа да яде, дайте път на „The Little Homo Sapiens Scientist“ – S. L. Huang Книгозавър , 06.04.2017
Не „Само за напушени“ на Радослав Парушев Литературата Днес , 07.02.2017
penzata за Неустоимото въздействие на първото изречение
Жор за Неустоимото въздействие на първото изречение
Tami за „Боен клуб“ – Чък Паланюк
Александър Белтов за Какви са границите на човешкото и „Мечтаят ли андроидите за електроовце“ – Филип Дик