„Приспивна песен“, която не носи утеха – Чък Паланюк

Prispivna-1133447215

Спомняте ли си петела Руусър, който пееше фалшиво? Шантавите рисунки – плюещият паток Дафи Дък, пелтечещото прасенце Пиги. Любимите анимационни герои, чиито щрихи са нашарили детството на голяма част от нас. А знаете ли откъде идват недъзите им?

Когато бяхме невръстни деца, истинско събитие представляваха моментите, когато  родителите ни носеха McDonalds вкъщи. Обожавахме да ядем шоколад Милка, докато по телевизията вървеше новият епизод на Спайдърмен.

Замисляли ли сте се откъде идва месото в чийзбургера ви? А млякото, което пиете с банани сутрин?

Чували ли сте, че кравата Милка е натъпкана с хормони и не е никак щастлива? Пиги заеква, защото е бил принуден да наблюдава как режат свинската ви пържола от прободено с нож, кървящо прасе, обесено за задните крака, още живо и квичащо, докато касапинът разфасова месото и сланината му. Дафи плюе, защото човката му е била отрязана, преди да бъде натъпкан в тесен кафез с безброй други патици, за да не се кълват една-друга.

Чък Паланюк е бунтар без скрупули, използващ цинизма и черния хумор като канализатори на всичко онова, което има да каже. Макар да е едновременно лаконичен и красноречив, той не е утешителен. „Приспивна песен” е жлъчен роман, пропит с провокация и полят с арогантност:

„Това наричаме цивилизация.

Хора, които никога не биха изхвърлили боклука си през прозореца на колата, те подминават с надуто до дупка радио. Хора, които никога не биха пушили в пълен ресторант, крещят до прегракване по мобилните си телефони. Крещят си един на друг през масите.

Хора, които никога не биха пръскали с инсектициди или хербициди, замърсяват квартала с музика от шотландски гайди. С китайска опера. С кънтри.

Сред природата е нормално да чуеш птича песен. Не е нормално да чуеш Патси Клайн.

На улицата шумът от колите е достатъчно дразнещ. Ако прибавиш концерт на пиано в си минор на Шопен, положението не се подобрява.

Пускаш силна музика, за да не слушаш шума от улицата. Съседите надуват уредбата си, за да не слушат твоята. Ти усилваш своята. Всеки търси да си купи по-голяма уредба. Започва надпревара за по-силен шум. Не можеш да победиш с мелодичност.

Никой не обръща внимание на качеството. Силата на звука е всичко.

Никой не се интересува от музиката.

Всеки иска да надвика другите.”

Освен проблемите на консуматорското общество, които бяха дълбоко разчепкани в „Боен клуб”, тук Паланюк обръща поглед също към прогресивното затъпяване и незаинтересоваността, която то предшества:

„Старият Джордж Оруел не е разбирал нищо.

Големият брат не ни гледа. Той пее и танцува. Вади бели зайци от цилиндри. Големият брат се старае да привлече вниманието ти във всеки момент, докато си буден. За да не можеш да се съсредоточиш. За да бъдат сетивата ти винаги притъпени.

Той се стреми да убие въображението ти. Докато закърнее като апендикса ти. Стреми се да отвлича вниманието ти. Това постоянно разсейване е по-лошо от непрекъснатото наблюдение. Когато сетивата ти са притъпени, никой не се интересува какво можеш да си мислиш. Когато въображението на всички е атрофирало, никой не може да бъде заплаха за властта.”

Онова което знаем, което копнеем да притежаваме или изпитваме непреодолима нужда да си купим, нашите амбиции и страсти. Всички тези неща предоставят строго определена свобода на ума. И понеже е строго определена, в същността си тя все пак си остава ограничение. Свобода, която е ограничение. Ограничение, което води до апатия, безсмислие, повърхност…

“Сега хората виждат реклама за чипс с извара и тичат в магазина да си купят, но наричат това свободна воля.”

Христо Блажев за „Книголандия“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation