„Естествен роман“ – Георги Господинов

1271

 „Все повече подозирам, че цялото объркване с думите идва от записаните думи. Колко дявола могат да се съберат на върха на една буква… Има нещо сатанинско в това да остават думи от хора, които вече не са между живите. Не знам как другите не го усещат, но за мен това е истински вампиризъм. Във всяка дума е полегнал мъртвец. Чак ме побиват тръпки, като го изписвам.”

Нека, за благото на това ревю, приемем, че има два вида обич. Изгаряща и бързо утолима, препоръчителна за тийнейджъри, и друга, носеща смирение и утеха, която ни се струва разтегната напред във времето. Аз обичам текстовете на Георги Господинов по втория начин.

При него символите често пъти неусетно се превръщат в алегории. И след като прочета веднъж целия текст, започвам да го чета отново, в търсене на всичко онова, което ми е убягнало. Чувствам се несигурен, но особено ми харесва тази несигурност. Тъкмо наличието й е свидетелството ми, че мисля. Разсъждавам върху текста съвсем наивно, сръчкван от непринуденото течение на езика, надявайки се да открия нещо, което може и да не е там.

„Естествен роман” е непоследователна история, изплетена от петдесетина по-малки фрагмента, всеки от които може да съществува самостоятелно. На едната страница четете лаконично описан разговор между две жени, дочут в кварталното кафене, а следващата смърди на кенефен цинизъм, който от време на време прелива в откровена меланхолия. Мухи, апокалипсис, клошари и един развод, заемащ позицията на първоизточник. Най-естествените неща от живота, към които дотолкова сме се пригодили, че сме спрели да ги забелязваме(подобно на музиката от съседите). Господинов, в контекста на историите, извежда своето гледище без много аргументи, но с достатъчно въпросителни, че да заинтригува.

Почти всички истории започват с кратък цитат, афоризъм или игра на думи. Едни разтърсват, други разсмиват, трети действат отрезвително:

„Хората обичат да се снимат, за да са сигурни, че ги е имало…“

„Склерозата ще ни направи нови хора,

старите вицове винаги ще бъдат смешни.“

„Някъде живеят в къщи с „ш” и „т”…“

„Карлсон ли? Не беше ли той един добродушен педофил…“

Наясно съм, че не всеки иска да чете за мухи, апокалипсис и, о, Боже, тоалетни. Нечий вкусове са по-естетически издържани, подчертано суетни. Но бягайки истерично от цинизма, бягащият пропуска и всичкото му очарование, носталгията, че и романтиката. Аз намирам романтиката за най-естествена в циничното.

 

Други ревюта:

При Книгозавър

В Библиотеката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation