„Сянката на вятъра“ – Карлос Руис Сафон

126107z

Съмнявам се, че е останал човек, който не е чувал нищо за „Гробището на забравените книги”. Доказателство за това са момичето от фризьорския салон зад блока, което четеше своето копие на „Сянката на вятъра“ през почивката си, както и жената от метрото, която ме заговори приятелски, след като ме видя да вадя книгата от раницата си.

В „Сянката на вятъра” човешките съдби са нишки, заплетени по абсолютно неразгадаем начин. Авторът е виртуозният паяк, а ние сме насекомите, които опиянени се улавят в паяжината. После следват редица от потапяния и изплувания на повърхността, за аварийно поемане на дъх(и да пием кафе, понеже е два часа през нощта, но сме непосилни да се измъкнем), за да се разплете сюжета съвсем неочаквано и да ни остави само носталгична усмивка, а може би и някоя сълза в очите.

Героите са достатъчно плътни и достоверни, за да повярвате, че не четете фикция, а реални случки. Детайлите на Барселона са описани в сравнения и метафори, които са стаили парченца от чувствата на писателя към града. И тази чудна комбинация дава своето отражение в история, съчетаваща по малко от приключенския и историческия роман, лъжица детективски мотиви и ей толкова любов към книгите.

– Никога не се бях чувствала така омаяна, погълната и запленена от една история, както ме плени онази книга – обясни Клара. – Дотогава за мен четенето бе просто задължение, нещо като глоба, която трябваше да плащам на учителите и настойниците, без сама да зная защо. Не познавах удоволствието да четеш, да изследваш дверите, които се отварят в душата ти, да се оставяш да те понесат въображението, красотата и тайнството на литературата и езика. За мен всичко това се роди с онзи роман.“

Удивителен роман, чиято леко дразнеща фабула(степента на взаимна обич между героите взе да ми порозовява в един момент) е добре прикрита зад отличното познаване на езика, а в композицията почти няма очаквания, които да се оправдаят.

И за финал ще съм напълно откровен. „Сянката на вятъра” е книга с безспорни качества, която не ме спечели толкова, че да се превъзнасям и разтапям. Неведнъж ми напомни на Виктор Юго и Александър Дюма – двама от писателите, които ме „въвлякоха” в света на книгите. Ще си намеря продълженията с удоволствие, но този път ще се постарая да не чета каквито и да било отзиви за тях, за да не стартирам с излишно големи очаквания.

*Любима фигура от цялата история определено е Фермин Ромеро де Торес. Блестящ герой, страхотно забавен и гениален едновременно. Ако нищо друго не ви е убедило, прочетете книгата поне заради него.

– Между нас казано, равнодушен съм към седмото изкуство. По мое мнение то е само храна за оскотялото простолюдие, от която се затъпява още повече. По-лошо е даже от футбола и от коридата. Кинематографията се роди като средство за развлечение на невежите маси и петдесет години по-късно не се е променила много.“

Други ревюта:

Мила в „АзЧета“

Христо в „Книголандия“

Преслав в „Литературата днес“

Вяра, която чете и всички обичаме, когато пише

Митко в „Последният аргумент на Данте“

„Somewhere on the street of dreams“

Книжното момиче

TANSTAAFL

One Thought on “„Сянката на вятъра“ – Карлос Руис Сафон

  1. Мерси за линка, Жор : )

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation