Бягство от „Сметището“ – Анди Мълиган

Начало

Ревюта

Други писаници и статии

Пиши ми

Купих си тази книга заради корицата, без никакви очаквания и резерви към съдържанието.

Оказа се детско-юношески трилър, който не блести с поучителност, затова пък историята е вълнуваща. Някъде в Манила наистина има деца, растящи сред боклуците и авторът се е вдъхновил да разкаже за невъзможния и озъбен живот, който ги учи да ровят в планини от отпадъци още преди да са проходили. Там дефиницията за щастие се отразява в моментите, когато откриеш парче от избеляла играчка или попаднеш на някоя напукана чаша. Но те са такава рядкост, че хората дори не им се надяват. Обикновено, забождайки кука сред отпадъците, детската ръка грабва ступа . Иначе казано – лайна. Цинично ли ви дойде? Е, поне не сте обречени да живеете там, нали така?

Рафаел, сякаш озарен от Провидението, открива черна чанта, пълна с цяло богатство, която го обрича на приключение с плашещи размери. И той се спуска в непознатата му паст, заедно с приятелите си Гардо и Юн Юн. Тримата уплашени, глуповати и дръзки.

*Влизат смесените ми чувства*

Мълиган не е магьосник. Не успява да създаде онази вълшебна атмосфера, присъща на детско-юношеските романи. Причината – олимпийските темпове, с които действието бяга по страниците. Случка след случка, момчетата си предават точките в края на изречението, като всеки допълва разказа. Оригинално хрумване, но гласовете на децата не са автентични. Нямам предвид погледа им към живота, който е логично да бъде мрачен, дори малко гневен, а начинът по който го намазват с думи. Липсва наивност, която да направи читателя съпричастен. Наивност, каквато откривам в други герои, като Бърт , Станли и Точтли , например.

Любим цитат:

Влюбих се в очите, които ме гледаха, и в усмивките. Мисля, че благотворителната дейност е най-съблазнителното нещо на света, а никога преди не се бях занимавала с това. За първи път в живота си човек е заобиколен от хора, които му казват, че той прави нещата различни. Децата на Бехала са красиви и преживяването да ги гледаш как по цял ден лазят по сметището може да разбие сърцето ти. Ако дойдете в тази страна, правете туристически обиколки. Обаче посетете и Бехала и ще видите планините от боклук и децата, които ровят из тях. Това е гледка, която ще промени живота ви.

Други ревюта:

Книголандия

АзЧета

Pingback: Книжно кино на Киномания 2014 (част 2 – кино за възрастни) | Аз чета

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментар:

Име *

Имейл *

Интернет страница

разкази

фентъзи

фантастика

детско-юношески

драма

драматургия

други

криминален

любими

магически реализъм

наука

поезия

трилър

ужаси

„Нула К“ – Дон ДеЛило

90-годишната мъдрост на „Мечо Пух“

„Периодичната система“ – Примо Леви

Мумията / The Mummy Операция Кино , 11.06.2017

Седмият мор от миналото заплашва настоящето Книголандия , 10.06.2017

Япония: Харуки Мураками - "Хроника на птицата с пружина". Lammoth , 01.05.2017

Пътешествие из времевия лабиринт на „Аркадия” Четецът , 12.04.2017

Малката русалка ряпа да яде, дайте път на „The Little Homo Sapiens Scientist“ – S. L. Huang Книгозавър , 06.04.2017

Не „Само за напушени“ на Радослав Парушев Литературата Днес , 07.02.2017

penzata за Неустоимото въздействие на първото изречение

Жор за Неустоимото въздействие на първото изречение

Tami за „Боен клуб“ – Чък Паланюк

Александър Белтов за Какви са границите на човешкото и „Мечтаят ли андроидите за електроовце“ – Филип Дик