„Как да излекуваме фанатик“ – Амос Оз

fanatikЕто една книжка, която с удоволствие бих препоръчал на всеки.

„Как да излекуваме фанатик” съдържа 2 лекции, заедно с едно интервю, което Амос Оз дава по телефона през 2005 година. И всичко е събрано на 79 страници.

„Между правото и правото” е съсредоточен върху Арабско-израелския конфликт, за който, признавам си, не знаех нищичко. Всъщност проблемът, доколкото успях да го разбера след едночасов Гугъл сърч, не е комплексен, но въпреки това лесно решение няма, когато и двете страни са прави за себе си. Предложените от писателя възможности и прилежащите им аргументи, макар и логични, ми се струват неосъществими. Все пак си заслужава да се прочетат, най-малкото провокират рационална мисъл.

Несъмнено по-интересен ми бе текстът, чието заглавие е на корицата. Тук вече Оз не само е красноречив, но и невероятно семпъл. След като прави отлична аутопсия на фанатизма, той изтъква няколко „мерки за защита”.

И ако сте готови да приемете думите ми не буквално, а, така да се каже, да ги преглътнете с щипка сол, официално бих заявил, че принципно съм открил лек срещу фанатизма. Чувството за хумор е чудесно лекарство. Не съм срещал фанатик с чувство за хумор, нито пък съм виждал човек с чувство за хумор да стане фанатик, освен ако по някаква причина не го е загубил. Фанатиците по правило са саркастични. Някои от тях имат остър като жило език, но не и чувство за хумор. Хуморът задължително включва в способността да се смееш на себе си.

За неразривно свързващите фанатизма с религиите(аз самият го правех допреди по-малко от година), следните цитати са доста отрезвителни:

Не, фанатизмът е почти навсякъде и неговите по-смекчени, цивилизовани форми се откриват във всяка област на живота, във всеки от нас. Ами противниците на тютюнопушенето, които са готови да ви изгорят живи, ако запалите цигара близо до тях? А вегетарианците, които живи ще ви изядат, защото ядете месо? Или пък пацифистите, сред тях и мои колеги от движението за мир в Израел, които няма да се поколебаят да ми теглят куршум в главата, задето защитавам малко по-различна стратегия за постигане на мир с палестинците. Разбира се, далеч съм от мисълта, че всеки, който издига глас срещу някого или нещо, е фанатик. Нито пък твърдя, че всеки с непоклатимо мнение по даден въпрос е фанатик. Просто казвам, че семето на фанатизма никне там, където има безкомпромисна и непоклатима убеденост в собствената правота.

Фанатикът е всичко друго, но не и егоист. Фанатикът е най-големият алтруист. Той се интересува от теб много повече, отколкото от себе си. Иска да спаси душата ти, да те избави от греховете и грешките, от тютюнопушенето, от вярата или от безверието, да те излекува от лошите хранителни навици, от пиенето или от неправилните ти политически възгледи. Фанатикът е страшно загрижен за теб; при него няма средно положение – той или се хвърля на врата ти, защото те обича искрено, или се спуска да ти пререже гърлото, в случай че се окажеш непоправим. Ако погледнем топографски, и в двата случая – хвърлянето на врата и спускането към гърлото – движението е едно и също.

Хареса ми и фактът, че авторът е успял да се отърси от излишни сантименти и тъкмо затова текстовете не са излишно разтегнати, няма време да омръзнат. В ролята си на интелектуалец, Оз има обективен поглед върху действителността и миналото, и не се церемони да ги разчепка:

За идеологическите движения от първата половина на миналото столетие мантрата беше: „Утре светът ще бъде по-хубав от днес. Нека се жертваме сега, нека наложим тази саможертва и на другите, за да могат децата ни да наследят извоювания от нас рай”. Някъде към средата на века този призив беше изместен от идеята за незабавно щастие, не от прословутото право на преследване на щастието, а от широко разпространената илюзия, че щастието ни чака по рафтовете на магазините и човек само трябва да забогатее достатъчно, за да си го купи. Идеята „и живели щастливо до края на живота си”, илюзията за вечно щастие е всъщност оксиморон. Или застой, или кулминация. Вечното щастие не е щастие, също както вечният оргазъм не е оргазъм.

„Как да излекуваме фанатик” е страхотна и мисля че на Амос Оз може да се вярва, предвид проницателните му разсъждения. Особено ме докосна историята на възрастната баба, с която завършвам ревюто:

Преди много години, когато бях дете, моята мъдра баба ми обясни съвсем простичко разликата между евреите и християните. Забележете, не между евреите и мюсюлманите, а между евреите и християните.

–          Разбираш ли – каза ми тя, – християните вярват, че месията някога е бил тук, на Земята, и че един ден ще се върне пак. Евреите твърдят, че идването му тепърва предстои. И тази разлика предизвиква толкова гняв, преследвания, проливане на кръв, омраза… Защо? – продължи баба. – Защо просто не почакаме и видим какво ще стане? Ако месията се появи и рече: „Здравейте, радвам се да ви видя отново”, евреите ще трябва да отстъпят. Но ако каже: „Здравейте, аз съм месията и се радвам да се запозная с вас”, целият християнски свят ще трябва да се извини на евреите. А дотогава – заключи мъдрата жена – трябва просто да живеем и да оставим другите да живеят.

Ревю при Ламота

2 Thoughts on “„Как да излекуваме фанатик“ – Амос Оз

  1. Pingback: Книгозавър – Практични и оптимистични съвети “Как да излекуваме фанатик” – Амоз Оз

  2. vlad on 29.05.2014 at 17:45 said:

    >>…Арабско-израелския конфликт, за който, признавам си, не знаех нищичко…
    Човече, къде си живял досега?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation