Енигматичният и разочароващ „Гошко“ – Силвия Чолева

Начало

Ревюта

Други писаници и статии

Пиши ми

Откакто Жанет45 издадоха „Гошко”, срещам енигматичната й корица в метрото, автобуса и из подлезите на СУ. Веднъж я четеше възрастна дама, после жена пред магазина си, явно отегчена от липсата на клиенти, беше забола нос между страниците, а друг път момиче насред блъсканицата на 280. Е, след такава симулирана реклама нямаше как да не се поинтересувам от петнайсетте истории.

Силвия Чолева познава различните измерения на самотата. Това е най-силната страна на „Гошко” и единствено благодарение на нея успях да дочета сборника. Безвъзвратната, тиха и неутешима самота на старците („Диригентът”, „Името”), децата, неразбрани или отритнати („Черешово време”, „Сънища”, „Сестра”). Кризата на средната възраст и прилежащата й самота („La vie en rose”), и двамата влюбени, вглъбени един в друг, откъснати заедно от заобикалящия ги свят („Гарата”).

Героите, макар и доста различни един от друг, почти не говорят и точно липсата на диалози не ми позволи да се свържа с тях. Останаха някак статични и далечни като ехо, заради което не успях да им симпатизирам или съчувствам. В неспирното разказване се появяват чудесни картини на българското село и на софийските улици, като много ми хареса избягването на клишетата, но от един момент нататък става отегчително.

Децата неизменно са представяни като изядени от компютърно-дигиталния вирус зомбита и макар (донякъде) да поддържам идеята, не вярвам, че всички подрастващи деградират.

Четейки „Хотелът” не спирах да се учудвам на всичко онова, което мъжът си мислеше и което го терзаеше. Мъжете в разказите и изобщо мъжката нагласа са онова, което най-много ме подразни, защото не им повярвах и според мен не са добре уловени.

Напоследък чета много разкази и преоткривам кратката проза за себе си. Наистина исках да харесам тези на Силвия Чолева, но след любимите ми Керет , Маркес , Господинов и Баркър , „Гошко” определено не ме спечели и едва ли ще помня историите му дълго.

За по-положителни отзиви вижте „Изгубени в прехода“ и вестник „Култура „

Десислава Желева on 12.10.2013 at 21:20 said: Когато напоследък си чел Маркес, Керет и Баркър, напълно разбирам защо „Гошко“ не те е спечелил съвсем. Просто разказите са различни породи. Все пак обаче в него има много чар 🙂 А и почти няма случаи, в които да не се изкефя, когато видя случайни непознати хора да четат доброволно български автор, който да не е КТ или РГ. Reply ↓ Книжен Жор on 12.10.2013 at 21:29 said: Тази година обърнах значително повече от вниманието си (в сравнение с предишни години) към българската литература, но напоследък все по-често се разочаровам и май трябва да разредя малко. Иначе съм на същото мнение за непознатите хора, всъщност всички, които видях да четат „Гошко“ ме караха да се усмихвам. РГ и КТ са на светлинни години от нивото на Силвия Чолева, това е ясно! 🙂 Reply ↓

Когато напоследък си чел Маркес, Керет и Баркър, напълно разбирам защо „Гошко“ не те е спечелил съвсем. Просто разказите са различни породи. Все пак обаче в него има много чар 🙂 А и почти няма случаи, в които да не се изкефя, когато видя случайни непознати хора да четат доброволно български автор, който да не е КТ или РГ.

Книжен Жор on 12.10.2013 at 21:29 said: Тази година обърнах значително повече от вниманието си (в сравнение с предишни години) към българската литература, но напоследък все по-често се разочаровам и май трябва да разредя малко. Иначе съм на същото мнение за непознатите хора, всъщност всички, които видях да четат „Гошко“ ме караха да се усмихвам. РГ и КТ са на светлинни години от нивото на Силвия Чолева, това е ясно! 🙂 Reply ↓

Тази година обърнах значително повече от вниманието си (в сравнение с предишни години) към българската литература, но напоследък все по-често се разочаровам и май трябва да разредя малко. Иначе съм на същото мнение за непознатите хора, всъщност всички, които видях да четат „Гошко“ ме караха да се усмихвам. РГ и КТ са на светлинни години от нивото на Силвия Чолева, това е ясно! 🙂

Pingback: Гошко - Силвия Чолева | Аз чета

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментар:

Име *

Имейл *

Интернет страница

разкази

фентъзи

фантастика

детско-юношески

драма

драматургия

други

криминален

любими

магически реализъм

наука

поезия

трилър

ужаси

„Нула К“ – Дон ДеЛило

90-годишната мъдрост на „Мечо Пух“

„Периодичната система“ – Примо Леви

Мумията / The Mummy Операция Кино , 11.06.2017

Седмият мор от миналото заплашва настоящето Книголандия , 10.06.2017

Япония: Харуки Мураками - "Хроника на птицата с пружина". Lammoth , 01.05.2017

Пътешествие из времевия лабиринт на „Аркадия” Четецът , 12.04.2017

Малката русалка ряпа да яде, дайте път на „The Little Homo Sapiens Scientist“ – S. L. Huang Книгозавър , 06.04.2017

Не „Само за напушени“ на Радослав Парушев Литературата Днес , 07.02.2017

penzata за Неустоимото въздействие на първото изречение

Жор за Неустоимото въздействие на първото изречение

Tami за „Боен клуб“ – Чък Паланюк

Александър Белтов за Какви са границите на човешкото и „Мечтаят ли андроидите за електроовце“ – Филип Дик