Енигматичният и разочароващ „Гошко“ – Силвия Чолева

big-S_Choleva_1koritsa_web

Откакто Жанет45 издадоха „Гошко”, срещам енигматичната й корица в метрото, автобуса и из подлезите на СУ. Веднъж я четеше възрастна дама, после жена пред магазина си, явно отегчена от липсата на клиенти, беше забола нос между страниците, а друг път момиче насред блъсканицата на 280. Е, след такава симулирана реклама нямаше как да не се поинтересувам от петнайсетте истории.

Силвия Чолева познава различните измерения на самотата. Това е най-силната страна на „Гошко” и единствено благодарение на нея успях да дочета сборника. Безвъзвратната, тиха и неутешима самота на старците („Диригентът”, „Името”), децата, неразбрани или отритнати („Черешово време”, „Сънища”, „Сестра”). Кризата на средната възраст и прилежащата й самота („La vie en rose”), и двамата влюбени, вглъбени един в друг, откъснати заедно от заобикалящия ги свят („Гарата”).

Героите, макар и доста различни един от друг, почти не говорят и точно липсата на диалози не ми позволи да се свържа с тях. Останаха някак статични и далечни като ехо, заради което не успях да им симпатизирам или съчувствам. В неспирното разказване се появяват чудесни картини на българското село и на софийските улици, като много ми хареса избягването на клишетата, но от един момент нататък става отегчително.

Децата неизменно са представяни като изядени от компютърно-дигиталния вирус зомбита и макар (донякъде) да поддържам идеята, не вярвам, че всички подрастващи деградират.

Четейки „Хотелът” не спирах да се учудвам на всичко онова, което мъжът си мислеше и което го терзаеше.  Мъжете в разказите и изобщо мъжката нагласа са онова, което най-много ме подразни, защото не им повярвах и според мен не са добре уловени.

Напоследък чета много разкази и преоткривам кратката проза за себе си. Наистина исках да харесам тези на Силвия Чолева, но след любимите ми Керет, Маркес, Господинов и Баркър, „Гошко” определено не ме спечели и едва ли ще помня историите му дълго.

За по-положителни отзиви вижте „Изгубени в прехода“ и вестник „Култура

3 Thoughts on “Енигматичният и разочароващ „Гошко“ – Силвия Чолева

  1. Когато напоследък си чел Маркес, Керет и Баркър, напълно разбирам защо „Гошко“ не те е спечелил съвсем. Просто разказите са различни породи. Все пак обаче в него има много чар 🙂
    А и почти няма случаи, в които да не се изкефя, когато видя случайни непознати хора да четат доброволно български автор, който да не е КТ или РГ.

    • Тази година обърнах значително повече от вниманието си (в сравнение с предишни години) към българската литература, но напоследък все по-често се разочаровам и май трябва да разредя малко. Иначе съм на същото мнение за непознатите хора, всъщност всички, които видях да четат „Гошко“ ме караха да се усмихвам. РГ и КТ са на светлинни години от нивото на Силвия Чолева, това е ясно! 🙂

  2. Pingback: Гошко - Силвия Чолева | Аз чета

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation