Консистенция от кръв, мозъци и кости в „Градска готика“ – Брайън Кийн

gradska_gotika_cover

„Градска готика” е сбъдната мечта за истинските фенове на жанра ужаси!

Шестима бели младежи отиват на рап концерт в гето, някъде из Филаделфия и когато тръгват обратно към вкъщи, колата им се поврежда насред слабо осветена улица. На близкия ъгъл изниква група тъмнокожи момчета, които решават да се пошегуват с разглезените деца на провинцията, но последните не схващат майтапа. Един от тях крясва „Шибай се, негро!” и побягва шеметно, следван от компанията си. Децата нагазват в плътния мрак, разстлал се под зловещата къща в края на улицата, където предстои ужасът да се материализира и страхът да кипне кръвта им.

Признавам, че „Градска готика” е първият роман от жанра сплатърпънк, който чета. И откровено казано, тази книга е същинско предизвикателство за психиката и стомашно-чревния такт, дори за маниак на зловещи истории в мрачен, готически стил. Героите не са особено оригинални и развитието им е осакатено за сметка на супата от кръв, екскременти и месо, която с всяка страница става по-пикантна и покъртителна.

Съществата, обитаващи къщата, са създали свой подземен свят, където изпълняват гротески и отблъскващи ритуали, напомнящи на човешкия секс, а едноокият касапин – Съсирек, – внимателно обезкостява, източва кръвта и накълцва месото на жертвите. Защото е важно нито късче от тях да не бъде похабено. Атмосферата е потискаща, клаустрофобична и плашещо напомня на преизподня, когато добавим сцените на насилие. Те са ярки, запечатват се в ума се и не мога да преброя на колко различни нива е грешно да ми харесват. Но е факт, че за шестте часа, в които следях отвратителните хуманоидни уроди, бясно гонещи пищящите, задушаващи се и полудели от ужас младежи из къщата и нейните подземни тунели, не можех, а и не исках да спра да чета.

Нужен е доста ексцентричен вкус, за да се почувства удоволствие от тази книга. Брайън Кийн несъмнено пише увлекателно, макар стилът му да не е толкова богат и наситен, какъвто е на колегата му в жанра – Клайв Баркър. Но лепкавите страници и нетърпеливото очакване да разбереш каква ще е смъртта на следващия герой или чудовище, привличат по особено извратен начин. Не мога да нарека „Градска готика” guilty pleasure, защото тя по презумпция не би трябвало да е изтъкана от философии и дълбок сюжет. Със сигурност мога да заключа обаче, че е най-свежата книга, която можеше да се появи точно за Хелоуин и наистина вярвам, че е събитие за българските хорър-фенове, защото поджанрът сплатърпънк е беден, почти несъществуващ у нас и нужда от разнообразие има. А специалната подправка в споменатата по-горе каша е интерактивната корица, нещо адски забавно, което се появява за пръв път у нас и си заслужава да се види. Поредица „Магика” става все по-любима в своите колорит и скандална смелост!

Представителна извадка:

„А след това Кери завъртя сопата в широка дъга и заби гвоздея в окото на джуджето.

То изпищя – груб, гъргорещ звук – и се юрна с такава скорост, че изби оръжието от ръката на Кери. Затътри се на няколко крачки. Парчето дърво висеше от лицето на ранената изродка и се влачеше по пода. Тварта се заолюлява напред-назад, сякаш се поопомни и се хвърли обратно, втренчена в Кери с оцелялото си око. Препъна се в изпружените крака на Брет и падна по лице на пода. Там и остана да се гърчи спазматично. Червата и пикочния й мехур се изпразниха, заливайки пода и младежа със смрадливи, жълтеникави изпражнения с консистенцията на зеленчукова супа.

Кери посегна надолу, сграбчи шепа от мазната коса на джуджето и дръпна главата му нагоре. След това освободи сопата си. С нея излезе и смачканата очна ябълка, която увисна на края на гвоздея като сплескано, гигантско гроздово зърно. Кери завъртя оръжието в ръцете си и приличният на въже очен нерв се скъса. Разплакана, девойката трескаво разтръска сопата, докато накрая и очната ябълка падна от нея. Приземи се в локва изпражнения и кръв.

Кери се взираше в окото, забравила за Ксавиър или Хедър, или дори за Брет. Стоеше вцепенена, трепереше и остана напълно потопена в транс, докато движенията на джуджето се забавяха. Учудващо, но то беше все още живо въпреки тежките травми, които бе претърпяло. Търкаляше се по пода и се опитваше да пълзи, но усилията му дори да се изправи на колене напълно се проваляха. Кери се взираше в противника си ужасена. Джуджето също се взря в нея, въртейки диво едното си око, докато от червеното месо в другата, празната орбита се стичаше тъмна течност. След това изродчето си пое дълъг, трескав дъх и остана неподвижно. По деформираното му лице се разля странно изражение на покой“.

Ревю и от Габи в „АзЧета“

4 Thoughts on “Консистенция от кръв, мозъци и кости в „Градска готика“ – Брайън Кийн

  1. Pingback: „Градска готика” – книга, от която няма да излезете живи | Аз чета

  2. Страхотно ревю.
    Честно казано, не очаквах някое наше издателство да се осмели да издаде роман от точно този под-жанр. Навремето от Клайв Баркър примерно видяхме само една книга („Прикован към Ада“), но пък за сметка на това от Ричард Леймън (другия голям автор на този стил) се появиха повечко книжки (и пак не всичките). Затова и изненадата ми беше голяма като видях, че „Изток-Запад“ издават точно тази книга на Кийн. Това, след сборниците на Баркър, ми връща надеждата, че сплетърпънка все пак има шанс у нас. Кийн по принцип е отличен автор, надявам се да видим и другите му книги тук. А дали някой ден ще имаме удоволствието (ние, феновете на ужаса във всичките му форми) да видим и най-бруталния сплетърпънк автор – Едуард Лий… е, времето ще покаже.

    • „Прикован към Ада“ е великолепна, макар „Кървави книги“ (особено първият том) да ми харесват повече. Като цяло не съм толкова навътре, колкото ми се иска в този поджанр, но няколкото ми срещи са повече от задоволителни.
      А едно евентуално преиздаване на Леймън би било невероятно събитие, за това две мнения няма. 🙂

      • Така е, ще е хубаво да видим преведена цялата поредица за Звяра, също и повечето му самостоятелни романи. Крайно време е да бъдат издавани неща и в останалите направления в хоръра, не само стандартните психологически ужаси (пък и от тях сме видели малко, основно двамата титани Кинг и Кунц, плюс страхотния Джон Конъли и от време на време някой друг подобен автор, но доста по-слаб откъм стил).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation