Великолепието на една „Закуска в Тифани“ – Труман Капоти

Начало

Ревюта

Други писаници и статии

Пиши ми

В обозримата вселена съществува едно неписано правило, което неотменно показва пътя на правилните книги към мен. А „правилни“ са онези истории, които ме откриват, когато съм в най-подходящо настроение за тях. И като читател, който помни (приблизително) кога и (точно) откъде си е купил всяко заглавие в библиотеката, се радвам на историята си с новелата на Капоти. Но би било кощунство този текст да разказва за това…

Защото „Закуска в Тифани“ е шедьовър в сто и петнайсет страници и три реда, където Труман Капоти е създал един от най-очарователните и автентични човешки образи, които съм събирал от редовете на някоя книга.

За сюжета няма нужда от просторни писания. Ню Йорк има удоволствието и привилегията да приюти част от времето и късче от живота на Холи Голайтли. Деветнайсетгодишна девойка, едва ли запозната със значението на понятието „хедонизъм“, но следваща всяко условие за неговата състоятелност. Подобно на разказвача, аз също съм влюбен в нея. Но не в подчертано красивата външност, а във всичките несъвършенства, в нейната чувствителност, в непоносимостта й към установяване на едно или друго място и страстта към непознатото:

Наивна, откровена и в моменти толкова емоционална, че сякаш съхранява всичкия живот на света.

В своята непреклонност, Холи неведнъж пропуска възможности, считайки, че някои от тях са опити на заобикалящите да я задушат, поставяйки я в известни, непригодни за нея граници:

Но не си представяйте, че Холи е развратна или нещо подобно. Случва се небрежното отношение към живота да се сблъска челно с миналото й. И тогава настъпва хаос от тъги и сривове. Тъкмо това, по мое мнение, е поантата в представянето на толкова саможив човешки образ. Капоти брилянтно рисува едничкото ни предимство пред останалите познати форми на живот – способността ни да споделяме и да се свързваме един с друг чрез интимността; да се разпадаме на думи и да се търсим в чуждите.

Написана с увлекателен и богат почерк, където образността и символите истински ме вълнуваха, „Закуска в Тифани“ безспорно е сред любимите ми книги и от наистина малкото, към които ще се връщам. В тази конотация, за заключение са подходящи и думите на един от героите в книгата:

Pingback: Да избягаш от реалността със „Закуска в Тифани” | bookcompass

Pingback: Да избягаш от реалността със „Закуска в Тифани” | Аз чета

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментар:

Име *

Имейл *

Интернет страница

разкази

фентъзи

фантастика

детско-юношески

драма

драматургия

други

криминален

любими

магически реализъм

наука

поезия

трилър

ужаси

„Нула К“ – Дон ДеЛило

90-годишната мъдрост на „Мечо Пух“

„Периодичната система“ – Примо Леви

Официални снимки от независимия британски криминален трилър „Once Upon a Time in London” Операция Кино , 16.04.2017

Момичето преди е мъртво Книголандия , 16.04.2017

Пътешествие из времевия лабиринт на „Аркадия” Четецът , 12.04.2017

Малката русалка ряпа да яде, дайте път на „The Little Homo Sapiens Scientist“ – S. L. Huang Книгозавър , 06.04.2017

Не „Само за напушени“ на Радослав Парушев Литературата Днес , 07.02.2017

Марк Хадън - "Странна случка с куче през нощта" Lammoth , 14.01.2017

penzata за Неустоимото въздействие на първото изречение

Жор за Неустоимото въздействие на първото изречение

Tami за „Боен клуб“ – Чък Паланюк

Александър Белтов за Какви са границите на човешкото и „Мечтаят ли андроидите за електроовце“ – Филип Дик