„Напълно изгубили себе си“ – Карън Джой Фаулър

189496_b

Започни от средата…

където двайсет и две годишната Роузмари Кук току-що е станала свидетелка на ожесточена караница между двойка студенти в столовата на университета в Дакота. И когато извиканият на помощ полицай (погрешка) взема Роузмари за момичето, възнесло хаос, тя привидно повдига своята, наполовина пълна (не наполовина празна), чаша с мляко, а миг по-късно я запраща в земята с все сила…

сила, катализирана от страха и яростта на една раздяла или на потайно критите спомени за нея, сила, двигател на действието и разказа за него, сила, която задава всички въпроси в книгата, която изпровожда героите през техните метаморфози и чието въздействие отслабва едва накрая.

Когато в стаята има невидим слон, няма начин от време на време да не се спънеш в хобота

„Напълно изгубили себе си“ крие тайна, която няма да прочетете тук. Тайна, която е ключ към историята, която я превръща в необикновена, трогателна, лишава я от мелодраматичност, придава ѝ очарование. Но стилът на Карън Джой Фаулър остава най-ценното богатство на романа. Позоваването на популярната култура, киното, манга и комикси, я съпътства в художественото очертаване на автентични, дишащи герои, закърмени в духа от последното десетилетие на XX век. Един цитира класики като „Криминале“ и „Добрият, лошият и злият“, гледайки на собствения си живот като на филм, друг е своенравен бунтар, който се размотава насам-натам между отделните глави, трети си има приятелка… впечатляваща група, благодарение на която атмосферата се прелива от страница в страница.

Но разказвач и главен герой си остава Роузмари, а нейните (без)действия се отразяват в следния красноречив и емоционално покъртителен момент:

На пода имаше някаква буболечка – мокрица, и аз започнах да я наблюдавам, защото така поне правех нещо

В сърцевината си, „Напълно изгубили себе си“ е разказ за човешките взаимоотношения, за търсенето на отговор на въпроса „Какво ни прави хора“, за стихийните последствия от раздялата с близък и невъзможността да се откъснем от спомена за него. Проследявайки първо средата, после началото на края, след това края на началото, неусетно се озоваваме в текущата действителност, където срещаме героите променени, пораснали, задушени от реалността и стечението на обстоятелствата.

Контекстът е важен. Контекстът е всичко.

Писателката се обръща към науката в търсене на отговори, цитира психолози (Фройд, Пинкър, Скинър), биолози (Кинси, Жан Пиаже) и идеи на философи (Уилям Джеймс, Дерида), но финално заключение липсва, изводите са оставени на читателското въображение, емоционална обвързаност и най-вече – съзнание. Това история с щастлив край ли беше? Къде отиде Езра, какво се случва с Лоуел? Кукловодът и куклата намериха ли се?

Залезът, който виждаш, винаги е по-красив от онзи, който не виждаш. Повече звезди винаги са по-добре от по-малко. На същото мнение съм и за гарваните, макар да знам, че много хора не ги харесват. Те губят.

2 Thoughts on “„Напълно изгубили себе си“ – Карън Джой Фаулър

  1. Pingback: „Напълно изгубили себе си“ в незабравената мъка | Аз чета

  2. Pingback: "Напълно изгубили себе си" до оголване - Карън Джой Фаулър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation