„Остатъкът от деня“ – Казуо Ишигуро

191388_b

„Изглежда все по-вероятно, че аз наистина ще предприема пътешествието…“

След трийсетгодишна вярна служба в прочутото английско имение Дарлингтън Хол, потомственият иконом Стивънс решава да тръгне на едноседмично пътешествие през Англия, чиято крайна дестинация е Западното крайбрежие. Надявайки се на възможността да разгледа някои от най-красивите пейзажи и кътчета на страната, Стивънс смята, че кратката почивка ще му помогне да осмисли „поредицата от дребни грешки“, които е допуснал през последните месеци. А в края на пътешествието го очаква и среща със стара позната, камериерка при предишния му господар.

Предишният господар е ключова фигура в „Остатъкът от деня“, а също и във вземането на немалка част от политическите решения в Европа в годините между Първата и Втората световни войни. Лорд Дарлингтън, аристократ и джентълмен, отначало противник на строгите условия на Версайския договор, а на по-късен етап и привърженик на нацистката партия в Германия, е пътеводната звезда на Стивънс към „величието“.

Романът е написан в интимната форма на мемоарите и по този начин Ишигуро елегантно отстранява всякакво действие, случващо се в реално време. Всички събития са разказани в ретроспекция и задължително през призмата на иконома, което освен, че предполага полирания до мек блясък разказвачески стил, неимоверно скъсява дистанцията между читателя и главния герой. 

Въвеждайки ни в педантичния си, минималистичен свят, Стивънс просторно описва своите виждания за професията, на която абсолютно е отдал целия си живот, за професионализма и достойнството, за „величието“, което е тяхно производно. Неговият характер е подчертано… ами, японски. Където честта е винаги в курсив. Според неговите думи, не на всеки човек е присъщо достойнството и тъкмо затова не на всеки е отредено да остави значима следа в историческите анали. През годините на служба при лорд Дарлингтън, на множество срещи с икономите на други изтъкнати и влиятелни аристократи, Стивънс е обсъждал проблемите и предимствата на професията си, като за себе си извежда заключението, че отпечатъкът на великия иконом е отразен в делата на неговия господар. И така истински добрият иконом не би следвало да сменя господарите си, спрямо изникващи дребни недостатъци или съмнения, а да се отдаде на вярна служба при човек, чийто морал и ценности съвпадат със собствените му схващания. Само по този начин той ще успее да допринесе за нещо, може би мъничко, но „стойностно и истинско“.

„Какъв е смисълът непрестанно да страдаме за това какво сме могли или не сме могли да сторим, за да контролираме посоката на живота си?“

Пътувайки по протежението на страната, Стивънс мислено се връща назад във времето, проследявайки линиите на своя живот, преоценявайки големите и малките събития, съставящи този живот и осмисляйки решенията, които е вземал или умишлено е пропускал. В тази конотация всяко минало решение (му) звучи като „крайъгълен камък“, който е оказал голямо влияние върху него, върху професионалното му и лично развитие. А неудобният факт, че в края на своя живот, господарят му е опозорил името си, заради симпатиите си към нацистката партия, тревожи Стивънс със своята тежест до степен, в която той споделя: „Не мога дори да кажа, че сам съм извършил грешките си. И ето сега се питам – какво достойнство има в това?“.

Случайните срещи с цивилни хора от Англия най-добре показват вглъбения, сложен и ръбат характер на иконома. Свикнал с порядките и хладната дистанцираност на аристокрацията, той се чувства неудобно, притиснат и задушен от постоянните въпроси, шумното поведение и небрежната ангажираност по всякакви въпроси на селяните. Тук е моментът да спомена и особените, понякога неловки отношения, които е имал с мис Кентън, камериерката на лорд Дарлингтън, която е и една от първопричините за неговото пътешествие.

„Остатъкът от деня“ е малко тъжна, много подходяща за следобедите, лишена от дразнеща сантименталност и пренебрежително малко наивна в самия си край история, чийто трагичен герой остава с читателя дълго след последната страница. Думите му – също:

„Като се замисли човек, развиването на умението да се шегуваш не е толкова глупаво занимание – особено ако в това се крие ключът към топлината в човешките взаимоотношения“

One Thought on “„Остатъкът от деня“ – Казуо Ишигуро

  1. Pingback: Какво ще правиш с остатъка от деня? | Аз чета

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation