„Периодичната система“ – Примо Леви

book4678

Всички елементи в периодичната система носят имената на своите откриватели, на места или на митологични образи. За онези, които са ги кръщавали, тези имена са имали метафорична конотация, а за хората без отношение към науката, тези значения лесно се губят зад плашещите научни термини и цялата неяснота, която те пораждат.

Едно от постиженията на романа на Примо Леви е, че успешно възстановява силата на тези метафори. Всеки елемент, избран от писателя, представя човек, преживяване или случка. Всяка глава, кръстена на елемент, е събирателна за индивид и колективна сила.

Колективното съзнание пребивава в периодичната таблица. Табличното представяне на елементите не просто идентифицира всеки елемент, но благодарение на структурата, дефинира връзката помежду им. По този начин, периодичната система на Леви символизира индивиди, семейства, общества и нации.

Писател или химик

Науката е една от основите на цивилизацията, въпреки че не пропускаме да забравяме факта. Затова са нужни тънката чувствителност на поета и хладния рационален опит на учения, за да ни напомнят. Съчетанието на писателска мощ и научни прозрения у Примо Леви го превръщат в един от малкото, способни да се движат свободно между две култури – научната и творческата.

Леви пише, че елементите рядко се манифестират пред нас в своята чиста, неподправена форма. Обикновено се явяват в комбинации, независимо дали като смеси или като съединения на молекули. Едва през XVII век учените започват да посвещават усилия за разграничаването на елементите едни от други. Нужно е било те да бъдат разделени и пречистени за аналитични цели. И впоследствие, с ценното познание за техния състав, да бъдат изкуствено обединени в нови съединения. По онова време не е била позната конкретна функция на неподправената чистота на самостоятелен елемент (освен във въобразената от човека красота на благородните метали).

Леви достига до този извод от научно гледище. Природата на материята е това, към което учените (и в частност химиците) проявяват интерес. Така Леви разкрива очарованието в материята и нейното примесване. Това е животът. Без примеси нямаше да има живот, нито така ценното разнообразие от организми. С отмерена последователност, Примо Леви канализира своя ентусиазъм, щастието и задоволството си към читателя. Чудото на един наистина жив човек, на една вълшебно смесена планина от атоми.

Расова чистота

Сходен смисъл влага и в алюзията за примесите по отношение на социалните и политически дискурси, които се появяват по време на фашизма. Немските и италианските фашисти са опитвали да постигнат чистота на собствените си раси (през 1921 г. Мусолини споменава италианците като „средиземноморско разклонение на арийската раса“). Отношението им към другите раси, особено към еврейската, е враждебно, защото според тях евреите са изменици на арийското съвършенство и толкова просто се появява нуждата те да бъдат елиминирани. Липсвала е перспективата за различните раси като за различни елементи от периодичната таблица. Но вселената не е изградена от един-единствен елемент. Има безброй елементи, всеки от които има собствена роля, независимо дали е голяма или малка, в обитаваното от нас време. В този смисъл никой елемент не е грешна или неподходяща съставка за вселената.

Материя и дух

Расата е продукт на материята. Фашизмът опитва да добави тежест в полза на аргументите си, позовавайки се на езика на духовността. Фашистите вярвали, че расата – или материята, изграждаща антропоморфния скелет на расата – има дух. Той е върховен и доминира материята. Желанието да се запази и прослави един специфичен и въображаем дух е основната мотивация на политическото движение фашизъм, а за да се изпълни това съхранение, чуждият дух е трябвало да бъде подложен на чудовищни гонения. Фашисткият modus operandi се е заключвал в изпращането на евреи в концентрационни лагери.

Леви, химик с еврейско потекло, е имал достатъчно късмет да оцелее преживяването, заради безценните си знания и умения в непрестанно разширяващата се сфера на науката. Но благодарение на ужаса, наблюдаван и изживян от писателя, романът му не е просто компендиум от „истории за химия по време на война“, а комплексно упражнение по толерантност за онези, които биха причинили или отворили врата на злото.

Елементите

Романът започва с „Аргон“. Интертен гас, неспособен на взаимодействие с други елементи. Леви олицетворява тази липса в своето еврейско семейство, макар да отрича те да са били съвсем неактивни:

„Малкото, което знам за моите предци, ги доближава до тези газове. Не всички са били буквално бездейни, защото това не им е било позволено: напротив, били са (или се е налагало да бъдат) доста активни, за да си печелят хляба и да отговарят на властващия морал – „който не работи, не трябва да яде“, – ала дълбоко в себе си несъмнено са били инертни, склонни към безпредметно умуване, към остроумен изказ, към елегантна, изтънчена и безцелна беседа“.

Фосфор“ – рядък, но витален елемент. Разказът описва кратък любовен интерес, който бива опорочен от войната:

„Не сме разочаровани от изборите, които сме направили, и от всичко, което ни е поднесъл животът, само дето когато се срещаме, и двамата изпитваме особеното, но не неприятно усещане (многократно сме си го описвали взаимно), че някакво було, повей или търкулване на зар ни е отклонило по два раздалечаващи се пътя, които не са били нашите“.

Злато“ е река Дора, която представя младостта, щастието, живота и приятелството.

Главата „Сребро“ описва събирането на двама приятели, „два положителни героя“, на 25-тата годишнина от завършването им:

„Зарекохме се да поддържаме връзка и всеки от нас да събира за другия подобни истории, в които бездушната материя проявява пъклена изобретателност, за да ни навреди, да ни попречи, сякаш се бунтува пред тъй скъпия на човека порядък…“

Името на елемента „Ванадиум“ е с произход от средиземноморското „Ванадис“, което е едно от имената на богинята на любовта (Фрея или Фрейдис). Това е главата, в която Леви разкрива измеренията на прошката и покаянието, своеобразен изход от ужаса на Холокоста.

Това има значение

Книгата завършва с „Въглерод“.

Тук Леви признава, че книгата му не е „труд по химия“, нито автобиография, поне не извън рамките на художествената литература, която винаги е отчасти автобиографична и символична. Вместо това, „Периодичната система“ е „микро-история“, с разпилени тъжни тропи, неуспехи и сполуки. И въпреки това, тази глава утвърждава фундаменталното значение, което атомите имат за живота. Въглеродните атоми преминават от една форма на живот в друга, от органична форма в неорганична, а после отново в органична. Въглеродните атоми пътуват през времето, предавайки своите характеристики на материята наоколо.

Фокусът на тази глава са елементите, атомите, молекулите. Химичната енергия се превръща в механична енергия, а механичната енергия генерира топлина. „Това е животът“. А красотата на романа (респективно и на живота) е в способността си да разгърне историите на хора, които живеят, обичат, раджат, отглеждат и обезсмъртяват живота и любовта през годините.

Това е материята и от подобно осмисляне на материята като вечно движещ се, изменящ се дух, можем да черпим вдъхновение и да осмисляме ежедневието.

Чудото на разнообразието

Неминуемо е в края на романа да се почувстваме покорени от проявеното на страниците човечество, от проникновеното разбиране за него. Поуката е семпла – оценяването на всеки един живот.

Няма неща без смисъл. Няма живот без значение.

Животът сам по себе си има значение.

One Thought on “„Периодичната система“ – Примо Леви

  1. Pingback: „Периодичната система“ призовава да не губим доброто в себе си | Аз чета

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Post Navigation